— Е, сега стана ли ти по-ясно?
Завъртях глава.
— Нищо не ми е ясно.
— И Четиримата владетели, и цялото Братство искат да се опазят. Имат нужда от хора, които първи да откриват и унищожават убийците. Как ли не опитаха да проникнат в системата, но напразно. Дори Крийгън е нямал с какво да им помогне, защото никой не познава добре цялата организация, а и мерките за сигурност се променят непрекъснато. Затова Братството решило да си отгледа своя ударна сила. Изтребители на убийци, така да се каже.
Неволно се закисках.
— И ти ли си от тях?
— Не аз. Кира. Тя е страхотна, Парк. Почти всичко научава от първия път… и никога не го забравя. Владее напълно общото ни тяло. Великолепна машина за унищожение!
Говореше с възхита, но както се описва добър познат. Смахната история… И колкото по-дълго я слушах, толкова повече въпроси напираха в главата ми.
Ако казваше истината, значи Корил вече трябваше да знае какво представлява Зала. Вероятно и Корман. Тогава кому беше нужно това представление? Замириса ми на гнило и подозренията ми се насочиха първо към самата Зала Ембуей. Вече се бях убедил, че не може да й се вярва.
— А защо сте две? Защо е трябвало да съществувате и ти, и Кира?
— О, предпазна мярка — в случай че ни хванат. Могат да подложат на психосондиране и изтриване на личността мен, но не и нея.
— Има смисъл само ако ти не знаеш нищо — натъртих недоверчиво. — Но винаги си знаела, нали?
— Не можеше и да бъде другояче. Тя е много силна. Не разбирам всичко, обаче Кира казва, че всъщност сме едно, поне що се отнася до паметта и другото около нея. Може просто да ме изключи, от време на време го и прави. Понякога си спомням много неща, друг път — нищичко. Случва се дори да не знам какво съм знаела, докато не ми позволи пак да си го припомня… ако схващаш туй, дето се опитвам да ти кажа.
Странно, но я разбирах, нещо повече — вярвах й. Нямах представа как е възможно биологически, дори веднага бих казал, че е абсолютно немислимо, ако живият пример не седеше пред мен. Експертите на синдиката бяха открили начин да създадат суперубиец, поне равен на съперниците си от Конфедерацията. Или още по-печен, напомних си недоволно. Като всички други от професията отдавна знаех, че някои от колегите ни загиват необяснимо.
Виждах и страхотното предимство на противника — доминиращата личност владееше напълно достъпа до паметта и разбираше какво става там — за разлика от повечето учени — значи можеше буквално да запазва за себе си цели раздели от мозъка. Затова дори човек да опознаеше Зала, да я подложеше на хипноза и да контролираше нейната психика, за другото й „аз“ това не беше никаква пречка.
— Кира май те оставя да си живееш както искаш — подхвърлих нехайно. — През повечето време само наблюдава.
— Вярно е. Обаче не дреме, винаги си е с мен. Казвала ми е, че точно такива са ни замислили. Тръпки да те побият, нали?
Кимнах отнесено.
— Значи когато аз ти говоря, тя чува всичко, но когато ти говориш, може и да не участва?
— Общо взето, така е.
— И как попаднахте на Харон?
— Отначало Кира разправяше, че сигурно е грешка, но вече не й се вярва. Никой нищо не ни каза. Един ден дойдоха и ни арестуваха… Ох!
Най-неочаквано тя цялата се разтресе и отново станах свидетел на чудатата промяна.
Този път разликата беше по-скоро в държанието, отколкото във външността, и все пак се набиваше. Не само изражението на големите кафяви очи стана съвсем друго, проявиха се и скрити досега качества. Изведнъж от стегнатите мускули на тялото й сякаш лъхна на огромна мощ. Ама че лудост…
— Здрасти, Кира.
— Лакош — промълви тя с по-плътен и много студен глас, направо нечовешки заради липсата на каквото и да е чувство. — Прецених, че е време да обсъдим някои неща без посредник.
Наместих се по-удобно на опашката си.
— Съгласен съм. Ъ-ъ… кажи ми. Зала знае ли какво става, когато ти поемеш тялото?
— Ако реша, че е уместно, й позволявам. Както е в момента. Не виждам причина да крия разговора от нея.
— А когато… не позволяваш?
— Съзнанието й спи.
— Май разбрах. Имаш ли желание да отговориш на останалите ми въпроси?
— Ще видим. Но не съм против да питаш.
Хм… Вече се чудех дали не бях попаднал в капана на тази заключена стая. Кира наистина ме притесняваше от самото начало.
— Първият въпрос — истината ли каза Зала?