— Не изрече лъжи.
Всъщност не получих отговор. Отбелязах си едно наум и продължих:
— Проектът за създаването на контраагенти като теб само на Такана ли се осъществяваше?
— Разбира се. Започнеш ли да се разпростираш, рискуваш да те разкрият. Вече няма нужда да се пази тайната, защото проектът все пак бе разкрит и вероятно отдавна е прекратен.
Любопитно…
— Знаеш ли как противниците ви успяха да научат за него?
Тя завъртя глава.
— Подозирам, че Четиримата владетели се отказаха. Никой не разобличи Зала, просто ни предадоха. Малцина от нас бяха прогонвани в Диаманта от Конфедерацията. Нямаше как агентите да разберат истината и за самата мен. Проектът бе прекратен и сведенията за него — заличени, години преди да ме хванат. Нямам преки доказателства, но допускам, че именно Четиримата владетели са уредили да попадна тук.
— Да разбирам ли, че всъщност твоите шефове са те прибрали по единствения достъпен за тях начин?
— Не намирам друго правдоподобно обяснение.
— Хубаво, нека приемем засега твоето. Но защо нито предишният Владетел, нито Матузе знаят нещо за теб? Корман те смяташе за убиец на Конфедерацията. Корил твърди, че дори не е подозирал за съществуването ти. Е, За… тоест Кира, защо нищо не им е известно?
— В момента се сещам само за две вероятности. Или единият измежду Корил и Матузе наистина не е знаел, а другият се е преструвал на неосведомен, или и двамата тънат в неведение, значи на новите Владетели не е съобщено за проекта по неизвестни за мен причини.
— Никой ли не се свърза с теб?
— Свърза се. В Бурже.
— Кой?
— Ятек Мора.
Професионалистът в главата ми мислено потри ръце. Е, вече стигнахме до най-важното.
— Кога стана това?
— Само два дни след като кацнахме.
— Два дни! Но нали прекарахме там цели пет месеца, преди той да се появи!
— Обучаваше ме как да използвам уа, докато ти постепенно затъна в работата си. Отначало идваше почти всеки ден, после само проверяваше докъде съм стигнала с упражненията.
— Попита ли го каква задача е предвидил за теб?
— Пожелах да науча дали изобщо ще ми постави задача. Отвърна ми, че това ще стане по-късно, засега трябвало да овладея силата.
— И ти не прояви любопитство?
— Не обсъждам заповеди.
— Значи онази сутрин още не знаеше какво да правиш?
— Така е. Опитах се да поговоря с Мора, но той нареди да не му досаждам. Не съм получила ясни и недвусмислени заповеди.
— Никога не си се присъединявала към култа, нали?
— Не съм. Постарах се да проникна сред поклонниците на Разрушителя, но не ме допуснаха. Никой дори не признаваше, че има такова нещо в Бурже, доста добре се прикриваха. Разбира се, не беше трудно да науча къде си правят сбирките и кой участва, но още се упражнявах и нямах желание да се изправя срещу много по-могъщ маг.
Кимах разсеяно. Колкото и идиотски да звучеше, надушвах правдивостта в думите й, но не всичко се връзваше. По дяволите, знаеше ли Корил или не? Ами Корман? За Мора вече нямаше съмнение. Трябваха ми още данни, и то веднага!
— Кира, за кого работиш в момента? На чии заповеди си длъжна да се подчиняваш?
Тя прозря скрития смисъл във въпроса ми.
— Положението на Харон е объркано, затова изчаквам и наблюдавам чрез Зала. И тук също като у дома има враждуващи групи сред Братството, ала преди поне знаех на чия страна съм. Матузе е свалила от власт Корил, който е бил един от моите господари. Сега управлява планетата, но не се знае докога. Ако погледнем трезво, трябва да служа на него. В убежището му съм, а нямам заповеди от Мора и едва ли ще ги получа тепърва. Ако не застана на страната на Владетеля Корил срещу Матузе, ще бъда убита. Логиката налага да му служа.
Разсъжденията й бяха толкова безчувствени, че неволно потръпнах. Сблъсках се с противник, напълно лишен от убеждения и дори от преданост. За нея беше все едно.
Налагаше се да поприказвам с Корил.
— Прегледахте записа. Какво ще кажете?
Той се отпусна назад в креслото си.
— Все пак смътно си припомних този проект — отговори след дълго мълчание. — Започна много преди да попадна тук. Но не съм чувал някой да споменава за успешен завършек. Давам ти честната си дума, че го бях отписал отдавна. И това двойно съзнание… проклет да съм, за мен също звучи невероятно!