Выбрать главу

Никому не пожелавам да отнесе такъв шамар — все едно се взираш в огледалото и виждаш идеалния убиец; пред теб лъсват в цялата си грозота доведените до съвършенство качества, с които си свикнал да се гордееш. А и вече не можех да се утеша с вярата, че съм на страната на правдата и доброто. Преживелиците ми на Харон ме лишиха от тази опора и досега не се бях отказал от задачата си само защото противникът пропусна да ме привлече, а не от неизкоренима преданост към Конфедерацията. Дали същото бе сполетяло и двойниците ми на Лилит, Цербер и Медуза? Знаех, че вече съм много по-пълноценен човек, макар и по-слаб отпреди. Кира никога не би проумяла това, колкото и да й го обяснявам.

В известен смисъл сблъсъкът с това чудовище ме накара да се поровя здравата в себе си… и успях да се освободя. Разкъсах и последните окови. Също като нисичкия доктор Думония от Цербер запазвах някакви връзки с миналото си само защото в момента така ми отърваше.

Чак сега се сетих да проверя и с помощта на уа открих микроскопичното органично петънце в мозъка си. От Лакош се промених в преобразен, после в истински бунхар, пак в преобразен — а то бе оцеляло. Значи още ме чуваш, братко мой, в небето? Моята… Кира.

Заварих Корил навъсен. Из кабинета му бяха разхвърляни доклади и снимки. Явно не харесваше наученото от тях.

Не загуби време в любезности.

— Разкрити сме. След толкова години!

— Някой ни е издал ли?

Той кимна неохотно.

— Още не знаем кой и как, но убежището е обречено. Вече е само въпрос на време. Разбира се, защитени сме добре срещу нападение по суша, но винаги могат да докарат тежката машинария от другите планети и да ни препекат от орбита.

— Защо досега не са го направили?

Той се засмя мрачно.

— По ирония на съдбата. Конфедерацията се престарава с контрола над ставащото в Диаманта. На Харон не разполагат с необходимите мощни оръжия, а опитат ли се да ги прекарат дотук, ще бъдат пръснати на атоми насред полет. Какво друго им остава? Да повикат на помощ приятелите си, пришълците, с някой от техните кораби? Така само биха разпалили преждевременно стълкновението. Но все някога ще измислят как да излъжат нашите микроби.

— Колко време имаме? — попитах неспокойно.

— Знам ли… Ден? Седмица? Или само минута? Щом им хрумне подходяща хитрост, ще ни ударят. Не можем да разчитаме на протакане. — Прегърби се в креслото си и за пръв път ми се стори много стар и невероятно уморен. — Е, може би пък е за добро. Така ще свърши все някак, веднъж завинаги. Да знаеш, Парк, чак сега разбирам как съм си затварял очите за истината. Тук ми харесваше. Обожавах спокойствието, свободата да се занимаваме с нашите изследвания. Дори ми допадаше да съм вожд на недоволните. Много по-вълнуващо е да си в съпротивата, отколкото да браниш властта. Голяма утеха е все да се готвиш, но никога нищо да не правиш. Това ми натякваше и Думония… ах, този кучи син!

— Какво има?

— Дъртото му копеле! Освен онези, които можех да контролирам, единствен той знаеше точно как да открие мястото. Нали неговите хора ни снабдяваха! Направо ще го…

Така почервеня, че се уплаших да не пострада сам от яростта си, но Корил се укроти изненадващо бързо.

— Мътните го взели, прав беше да постъпи така с нас. Без него нямаше да имам нищичко.

— Наистина ли си убеден, че онзи дребосък от Цербер те е издал?

— Няма кой друг.

— Но защо?

— Сритал ме е в задника, за да се размърдам. Да му се не знае, Парк, отдавна съм готов, поне от година. Ти видя какво стана в Бурже, а там само си изпробвах силите. Ето за какво ме е навестил Думония… Говорихме дълго и аз си измислих стотина оправдания, но човекът е психодоктор. Разбирал е, че имам нужда да ме побутне.

Намръщих се.

— Що за тип е той? Как се е сдобил с такова влияние и достъп до всевъзможни ресурси?

— Вероятно най-опасният човек в Диаманта. Може да стане и Владетел, ако пожелае. Просто е изумителен, особено с умението си да подтикне властниците към полезни за него решения. Мисля, че върти на пръста си и Конфедерацията, и Диаманта. За подбудите му нищо не мога да ти кажа, но поне съм уверен, че не ламти за власт. Веднъж го попитах защо ми помага и знаеш ли какво ми отговори? Така се отървавал от скуката! Стига обаче сме го обсъждали зад гърба му. Успя да ме постави в положение „или-или“…

— Значи ще се опиташ да си върнеш управлението на Харон?