— Да, но не подценявам трудностите. Ти си още новак тук, има-няма от година. Едва ли си представяш какво ще се изпречи насреща ни.
Махнах с ръка.
— Това място е така оборудвано, че би трябвало да стигне за превземането на цялата система Уордън. Имаш и нелегална мрежа по планетата. Не виждам какво ще те възпре.
— Ето, погледът ти пак се плъзга по повърхността! Първо, не можем да разчитаме на събраното тук. Не се ли замисли защо войниците в Бурже носеха толкова немощни оръжия? Поех голям риск с лазерните пистолети. Дори един по-слабоват табар щеше да ни прати в небитието.
— Между другото — подхвърлих аз, — откакто съм на Харон, само слушам за тези бури. Трябва да са голяма рядкост, защото никога не се е случвало да ги видя, а и не съм срещал човек, дето да е бил свидетел…
— Една е достатъчна, за да те сплаши до края на дните ти. Представляват наситена с електричество вихрушка, простираща се от повърхността на планетата чак до йонизираните слоеве на атмосферата. Никой не знае какво ги причинява, но са въплътени кошмари за ада, каквито сигурно носи в главата си всеки религиозен фанатик. Дори съществува цял култ към бурите. Изведнъж се появяват и толкова. Само тук, насред Гамуш, никога няма табар. Движението им е непредвидимо, изчезват също толкова внезапно. Може да мине година без да напомнят за себе си, а после да връхлетят десетки, стотици наведнъж. Всичко, което работи с електричество, просто пощурява поне на петнайсетина километра около вихрушката. Претоварва се и избухва, често с необяснима сила. И никаква магия не помага.
— Май с радост ще пропусна да попълня житейския си опит по такъв начин — признах полугласно.
— По-чести са, отколкото си мислиш. В момента например има три такива на север, а точно натам трябва да потеглим.
— Ясно — въздъхнах. — Щом сме принудени да си служим само с примитивни оръжия, броят на хората става още по-важен, а тук предимството е на твоя страна. На населението май изобщо не му пука кой ще му седи на врата.
— Както е навсякъде — съгласи се Корил. — Не се съмнявам, че можем да завладеем малкото селища в Гамуш и около седемдесет процента от северните територии. Югът е такава дивотия, че дори не си струва усилията. Разполагам с достатъчно могъщи магове, обучени тук, за да притисна властите и да ги натикам в няколкото им укрепени средища като Монтлей и Кюбера. И какво? Докато Замъкът е в ръцете им, имат единия от двата космодрума на Харон и това е решаващо. Търговията, сметките — цялото стопанство. Могат да съсипят планетата. А когато нещата не вървят, хората огладняват и се бунтуват. Ние ще си обсаждаме враговете, а те преспокойно ще повикат подкрепления или от останалите трима Владетели, или направо от пришълците. Накратко — завземаме всичко без Замъка и… пак сме с празни ръце.
— Следователно трябва да превземем първо него.
Тулио Корил се разсмя гръмогласно.
— Лесно е да се каже, млади и безразсъдни убиецо! А колко ще ни струва да го направим?
Седяхме в малката зала — Корил и още осмина. Познавах само Дарва и Зала Ембуей, която не очаквах да заваря тук. Веднага личеше, че този път Зала контролира тялото си, но всички знаехме за неизменното скрито присъствие на Кира.
В помещението притъмня и пред нас се появи триизмерно изображение на огромно кръгло здание върху стръмно възвишение.
— Това е Замъкът — започна Корил. — От равнището на земята до върха е висок осемдесет метра, само че има още четиридесет надолу. Разделен е на петнадесет етажа. Стените са от плътен камък, дебели поне метър и укрепени със здрава стоманена мрежа и бронирани плочи. Отдолу се разклонява цял лабиринт от тунели, водещи към отдалечени оръжейни. Вероятно бихте успели да пробиете хубавичка дупка с по-мощен лазер, но няма да ви дадат шанс за втори изстрел. Пък и не е зле да сте гении, за да направите дори тази единствена дупка, защото външната страна е покрита с хитроумна повърхност, измислена и произведена на Цербер. Отразява повечето насочени лъчи и ако не внимавате, може да ги върне точно към вас. А понеже материалът на покритието е от друга планета в Диаманта, неговото уа е инертно за нашите възприятия. Не можете да поразите със заклинание нищо, което е скрито зад него. Естествено и защитниците на Замъка са в същото положение спрямо вас, само че защо им е да се напъват? Ще си седят вътре и ще чакат подкрепления от други райони или планети. На върха е площадката за кацане на совалки.