Стрелнах с поглед Дарва в полумрака и долових, че мисли за същото.
— Все пак предпочитам да не идваш — казах й. — Не си достатъчно напреднала да се разправяш с маговете в Замъка, а освен това си слабото ми място. Убият ли те, значи да докопат и мен.
— Умея да върша други неща — напомни ми тя. — Непрекъснато се упражнявам с оръжия. А и аз също живея, докато ти дишаш. Ако ще ме завлечеш със себе си в отвъдното, предпочитам да сме заедно, не да си чакам края някъде отвън.
Усмихнах се и стиснах ръката й.
— Добре, ще бъдем заедно.
И тя се опита да отвърне с усмивка. Знаех обаче какво я мъчи — не вярваше, че ще оцелеем.
Но вече ме разбираше добре и дори не й хрумваше да ме разубеждава. По дяволите, до последния момент не предполагах, че ще се намеся пряко в играта. А сега предвкусвах страхотна забава, за каквато жадувах поне от десетина години!
Петнадесета глава
Брод през мрака
Нямаше да са ни излишни и четири месеца за подготовка. Корил ни даде четири дни. Щом беше решил да нанесе удара си, край на размотаването. Твърдеше, че има причини да вземе всеки един от нас, но някои от подбудите му бяха по-трудни за разгадаване.
Аз май попаднах в групата, защото като останалите тузари от Братството, той имаше твърде високо мнение за хрътките на Конфедерацията и в разговорите си с него се постарах да не го разочаровам. Малко се учудих, когато се съгласи и Дарва да тръгне с нас, но изглежда новите й умения с оръжията наклониха везните. Не бих й се изпречил на пътя, когато е решила да влезе някъде и носи пушка. Ако противникът й не е по-силен от нея в магията, можете спокойно да го отпишете! Зала — или по-скоро Кира — беше още по-интересен избор, защото Корил едва ли й се доверяваше повече от мен. Разбира се, ако спазеше обещанието си да му служи, щеше да е безценен помощник, но нищо не пречеше тъкмо тя да е троянският кон сред нас и да ни предаде, щом влезем в Замъка.
Останалите бяха най-могъщите му магове. Имената на всички започваха с К като знак за признание на особено напредналите в занаята. Щом научих това, отговорих си на още един въпрос — Мора явно бе предпочел да не се кичи с такова име.
Всеки имаше любопитни способности. Ку, мургав дребосък с мише лице, също беше от преобразените, макар външността му да не го издаваше. По рождение имаше силно нощно зрение, освен това си бе създал сам някакво сонарно сетиво, което още по-добре го ориентираше на тъмно. Умееше и да се лепи по тавани и стени като същинска муха.
Кей беше космат мъжага с размерите на мечок. Още като го видеше човек, оставаше с впечатлението, че има насреща си гадняр… и не бъркаше. Някога Конфедерацията го пращала да обикаля граничните светове като инспектор и той не пропуснал да се възползва от богатите възможности за плячкосване и изнудване.
Кимил не се отличаваше с нищо особено. Явно произхождаше от цивилизованите светове и беше доста млад.
В дребната жилава Киндел веднага правеха впечатление дългите зловещи нокти и голата глава. Нейните безизразни черни очи изглеждаха твърде големи за лицето й и вечно шареха насам-натам. Другата жена — Кругар, беше на средна възраст и не забелязвах някакви промени във външността й на бивша жителка на Конфедерацията. От групата само Дарва беше родена на Харон.
От самото начало не забравях, че двамата с нея сме най-лесните мишени. За няколко месеца успяхме да се смалим до по-приемливия ръст от 204 сантиметра, но още стърчахме над останалите. Разбира се, колкото и човешки да изглеждахме, опашките издаваха, че сме преобразени. И си оставахме дяволски силни и пъргави.
Напуснахме твърдината на Корил по въздух, както и пристигнахме, но този път бяхме в кабината върху дългокрила, а не в ноктите на проклетото чудовище. Зала никак не се въодушеви от пътешествието, Кира обаче намери начин да я успокои… или приспи.
Разбира се, не слязохме близо до Замъка. Стъпихме на земята около четиридесет километра в югозападна посока и се наложи буквално да изхвърлим нагоре дългокрила с помощта на уа — иначе той не би успял да излети от прикритието.
Носехме учудващо оскъдна екипировка. Корил реши да рискува и ни разреши да вземем лазерни пистолети, макар и с уговорката, че всеки миг може да се отървем по принуда от тях. Имахме и малък арсенал от огнестрелни оръжия, с които се бяхме упражнявали старателно. Освен това неколцина от нас (Дарва също) носеха древната принадлежност на воина — прав меч. Останалите се задоволихме с остри кинжали. Кей ме изненада, когато видях на гърба му арбалет. Само бях чел за това оръжие.