Корил ни махна да се дръпнем малко назад и пак разпери ръце. Завъртя се бавно три пъти около оста си и промълви тихичко:
— Някой добре си е изпипал работата. Навсякъде е претъпкано с капани, добавили са и нов страничен ръкав на десетина крачки оттук. Вървете с мен и в никакъв случай не ме изпреварвайте. Ку, напредвай само по два-три метра и чакай.
Протегна ръка с изопнат показалец и на избраното място яркото уа поизбледня. Корил мина пръв, пусна Ку над себе си и ни подкани с жест да го последваме. Тънките нишки на маскировъчната мрежа, изглеждаща като камък, се наредиха отново по местата си.
Пристъпяхме предпазливо по новия коридор. Само след три крачки Корил ни спря с вдигната ръка.
— Тънанари — промърмори насмешливо. — Кому ли е хрумнало да прави капан от чуждопланетен метал?
Нямаше нужда да сочи. Усещахме микробите — в себе си, в пода, стените, тавана, и то различни според веществото и структурата, където се бяха настанили. Дългият четири метра отрязък пред нас обаче беше мъртвешки тъмен за допълнителните ни сетива. Пак метал от Медуза, точно очертан от своята инертност.
Ку не чакаше специална покана, а вече работеше по тавана на пещерата. Измъкна малка лазерна сонда от раницата си и скоро вече замазваше някаква кука с бързовтвърдяваща се пластична, смес. Аз и Дарва носехме най-тежките раници с всякакви джунджурии. Подхвърлихме му дебело въже, сплетено от лиани. При тестовете в убежището бяха издържали половин тон. Надявах се да не са изгубили внезапно здравината си.
Прошепнах на стоящата до мен Киндел:
— Какво ли щяхме да правим без Ку?
— Как какво? Един от нас щеше да се превърне в нещо подобно.
— Тъй ли било… — успях само да измънкам и пак се загледах в сръчния дребосък.
Упражнението поне привидно беше съвсем лесно — хващаш се за въжето, залюляваш се и се прехвърляш от другата страна на плочата, която даваше сигнал и при най-лекия допир. Но имаше една не толкова приятна подробност — тунелът беше висок само три метра, а трябваше да прелетим четири. Краят на въжето не биваше да докосва плочата, значи се налагаше да се засилваме усърдно и да скочим едва накрая. Приличаше на истински акробатичен номер…
Стори ми се, че мина цяла вечност, докато преодолеем препятствието, но всички се оказахме корави хора. Справих се без проблеми и изведнъж ми хрумна, че Кира, чийто ред идваше след мен, има идеалната възможност уж от непохватност да ни насади на пачи яйца. Тя обаче се прехвърли с изяществото и силата на хищник, които упорито се стараеше да прикрие през останалото време.
Само мъничката Киндел трябваше да се залюлее няколко пъти, докато се престраши, а и Ку се пресегна отгоре да я тласне за последните критични сантиметри.
Изчакахме да прибере въжето, като не забрави да свали и куката. И отново всеки минал след нас трябваше да търси зорко, за да забележи нещо.
По-нататък в тунела също имаше капани; някои откривахме по-трудно от други. Съвсем малко от тях бяха с електрическо захранване, тоест — безопасни в момента. Поизмъчиха ни простите и безотказни механични устройства, ала явно бяхме се подготвили добре — за всичко намирахме решение в раниците си.
А задънените разклонения сякаш бяха безброй. Разчитахме само на паметта на Корил и изострения усет на нашите магове. При поредното кръстовище предводителят ни спря. Пред нас беше Замъкът и истинските ни главоболия тепърва започваха.
Тук движението беше доста оживено. Войници и техници бутаха напред-назад колички с всевъзможен товар. Шумът не затихваше за повече от минута, а това време едва ли стигаше да влезем, да изберем нужната ни посока и да изчезнем.
Водачът ни още умуваше какво да правим, когато пуснаха тока. Навсякъде по коридора замъждукаха бледи лампи, но и те стигаха напълно, за да се виждаме отдалеч. Кръстовището също се освети. Отдръпнахме се по-навътре и се разминахме на косъм с четирима мъже в червени дрехи, които избутаха на бегом голяма количка към отвора на друг тунел. Изобщо не се озърнаха към нас.
— Проникнахме по-навътре, отколкото се надявах, и то благодарение на табара — въздъхна Корил. — Представлението започва. В момента сме само на петдесетина метра от най-долния етаж на Замъка. Тунелите отсреща водят до трезори с крадени творби на изкуството и скъпоценности. Само онзи вдясно отива към Замъка.
Отново застинахме, докато край нас профуча някакво возило. Щом шумът се отдалечи, предводителят продължи: