— Полицията не е ли направила това? — попита Сюзън.
— При нашумял случай като този, ако жертвата е непозната, може би щяха да се занимаят с тези неща — казах. — Но тази жертва е известен стълб на обществото. Животът й е като отворена книга. Нямат пари или пък основания да се ровят в живота й от детството насам.
— А ти защо ще го правиш? — попита Сюзън.
— Не знам какво друго да направя. Искаш ли да ядеш?
Сюзън пийна малко от шампанското си и ме погледна над ръба на чашата си.
— Колко привлекателна беше секретарката на Трип? — запита.
— Доста — отговорих разсеяно. Сюзън се усмихна.
— Колко мило — каза тя. — Може би след като изядем биволското филе и сръбнем десертно вино на канапето и гледаме как огънят угасва в камината, ти ще мислиш коя от нас двете да чукаш в спалнята до изгрев слънце.
— Ти си далеч по-привлекателна от нея — уверих я аз.
— О, добре…
Мълчахме, докато слагах месото на скарата и царевичния пудинг във фурната.
— До изгрев слънце? — попитах.
— Хипербола на ревнива страст — засмя се Сюзън.
11
Седях с Фарел в почти празната стая на отдел „Убийства“. Офисът на Куърк се намираше на другия край на стаята. На стъклената врата беше написано с черни шаблонни букви „Началник“. Куърк не беше там. Имаше само едно ченге в помещението, тежък плешив тип с червено лице и голямо шкембе, който носеше закачен около ухото си телефон и си беше вдигнал краката на бюрото. От устата му висеше цигара с дълга пепел, която се клатеше, като говореше. От време на време пепелта падаше и се посипваше по ризата му. Той не й обръщаше никакво внимание. Пистолетът беше закопчан отпред в пояса и очевидно му пречеше като седеше. Той два или три пъти се опита да се понамести, за да му е по-удобно, най-накрая го извади и го постави на бюрото си. Беше Глок.
— Всички ли сега работите с Глок? — попитах.
— Да — каза Фарел. — Отделът ни се опитва да е в крак с наркотрафикантите.
— И успявате ли?
Фарел се засмя.
— Хлапетата имат пистолети Глок, а проклетите наркотрафиканти ги защищават по въздуха.
Дебелото ченге продължаваше да говори. Беше оживен и размахваше дясната си ръка. Когато цигарата му изгоря, той я изплю, бутна друга в устата си и я запали с една ръка.
— В сведенията за Оливия се казва, че е родена в Алтън, Южна Каролина, през 1948 година — казах аз.
— Да.
— Баща й и майка й са починали, няма никакви роднини.
— Да.
— Бакалавър по хуманитарните науки, Дюк, 1969 година; магистър на хуманитарните науки, Бостънския университет, 1982 година.
Фарел кимна. Докато говорех, той си отвори една дъвка и я пъхна в устата си. Не предложи и на мен.
— Преподавала е английски на първите курсове факултативно в колежа Шоумат и е водила курс по история на изкуството в Бостънския клон за възрастни по реалистично предаване на природата в произведенията на изкуството. Работила е по последните няколко кампании на Стратън, доброволно е изявила желание да участва в дружеството на обединените фондове и редица други благотворителни дейности и прояви.
— Добре — каза Фарел, — можеш да прочетеш рапорта.
— И каква пише в него?
— Ами той е в ръцете ти — посочи Фарел.
— Някой ходил ли е в Алтън?
Фарел ме зяпна.
— Ти чувал ли си нещо за състоянието на икономиката наоколо? — каза той. — Трябва да работя допълнително, за да си изкарам прехраната. Никого няма да изпратят в Алтън, Южна Каролина, за бога!
— Само питам — рекох.
— Проведох няколко телефонни разговора. В тях е удостоверението й за раждане. В девическата академия в Каролина има сведения за следването й. Дюк и Бостънския университет също имат нейни документи и сведения.
— Чудесно — казах.
— Каниш се да отидеш там? — попита Фарел.
— Може би — рекох. — Тук доникъде не мога да стигна.
— Ще се присъединиш ли към групата? Между другото, получихме запитване за теб от офиса на сенатор Стратън.
— Ако ме номинират, няма да участвам — заявих. — Ако ме изберат, няма да служа.
Фарел не ми обърна внимание.
— Получи се в офиса на комисаря и ми го прехвърлиха.
— Защото в него се споменава случая Нелсън?
— Да. В офиса на комисаря не са и чували за теб.
— Те губят от това — казах. — И какво искаха да знаят?
— Подробности за произхода ти и за теб, впечатленията ми от компетентността ти, този род неща.
— С кого разговаря?
— С един тип на име Мориси, каза, че е помощник на сенатора.
— И какво им каза?
— Казах, че си умен като ухо на дървеница — отговори Фарел.
— Вие, момчета, напълно сте се вманиачили на тема секс — рекох.