Старият черен човек ми посочи другия стол със съсухрена, но все още грациозна ръка. Седнах. Джек Нелсън гледаше втренчено автомобилното състезание. Пот избиваше по челото му.
— Бихте ли искали малко уиски с вода, господине? — попита черния човек.
Замислих се за момент. Уискито можеше да помогне на зъбите ми да спрат да тракат от студ. От друга страна беше десет и трийсет сутринта. Поклатих отрицателно глава. Черният човек кимна и се отдръпна, като застана прав близо до вратата. Нелсън продължаваше да зяпа ралито по телевизора.
Изчаках.
Никой не направи нищо. Като че ли неподвижността беше обичайното състояние на нещата тук, а движението бе нещо необичайно и непривично.
Старият Джек си пийна още малко уиски.
Гласът на телевизионния коментатор на ралито беше изпълнен с вълнение, когато колите обикаляха и обикаляха около пистата. Вълнението изглеждаше съвсем не на място в тази стая, където времето като че ли беше спряло, а движението се считаше за странност и чудатост. Самият огромен телевизор не се връзваше с обстановката и приличаше на временен натрапник в тази неподвижна стая, пълна с кучета, старци и мен.
Седях. Черният човек стана. Кучетата се протегнаха. А старият Джек зяпаше състезанието по телевизора и си пиеше уискито. Изчаках. Нямаше за къде да бързам.
Най-сетне някой спечели състезанието. Джек взе дистанционното управление от масичката до него и натисна копчето за премахване на звука. Телевизорът замълча. Той се обърна и ме погледна, а когато заговори, буботещият му глас като че ли излизаше право от корема подобно на ръмженето на кит.
— Нямам дъщеря — каза той.
— Нито една?
— Нямам дъщеря — повтори и довърши уискито си, като се опита да си приготви ново. Старият черен мъж веднага отиде при него. Приготви му питието без излишни движения и му го подаде, като се върна на неподвижния си пост близо до вратата.
— Познавате ли жена на име Оливия Нелсън? Той поклати глава, тежко, като че ли около нея имаше рояк стършели.
— Не — каза.
— И никога не сте я познавали? — попитах.
— Вече не.
— Но някога сте я познавали.
Той за пръв път ме погледна, като бавно вдигна глава от гърдите си и ме загледа с ревматичния си разфокусиран поглед.
— Да.
Отново изчаках. Нелсън пак си пийна. Едно от кучетата внезапно стана, отиде при него и сложи глава на скута му, Нелсън автоматично го погали по главата с дебела, несръчна ръка. По ръцете си имаше петна като хората с болен черен дроб, а ноктите му бяха изгризани, като че ли ги ядеше.
— Омъжи се за африкански негър — рече той. — Аз… Изглеждаше обхванат от забрава и от спомени.
Загуби мисълта си и забрави какво беше започнал да казва. Отпусна глава, потопи носа си в ниската чаша и пийна.
— И? — попитах.
Той вдигна поглед, изненадан да ме види там.
— И… какво?
— И какво се случи, след като тя се омъжи? — попитах.
Той отново отпусна глава.
— Джеферсън ще ти каже — промърмори. Погледнах черния човек. Той кимна с глава.
— Джеферсън, кажи му — рече Нелсън.
Отново пи, включи звука на телевизора, зазяпа се в автомобилните състезания и като че ли изчезна. Брадичката му потъна в гърдите. Джеферсън се приближи, взе чашата с уиски от ръката му и я сложи на масата. От един вътрешен джоб извади голяма червена носна кърпа и избърса челото му с нея. Нелсън започна да хърка. Кучето махна главата си от скута му, върна се при другите и си легна с въздишка в слънчевото петно на пода от сини камъни.
— Г-н Нелсън сега ще поспи, господине — каза Джеферсън. — Ние с вас можем да поговорим в кухнята.
Последвах го вън от студената стая, където Нелсън спеше, обливайки се в пот, заобиколен от кучетата си пред безцелното автомобилно състезание. Въпреки думите на Фъргюсън, Джек Нелсън вече не изглеждаше да представлява някаква заплаха за девиците.
20
Кухнята беше слугинска и се намираше под стълбите. Жълтеникав линолеум покриваше пода, а в единия край имаше голяма газова печка на крака и мивка. Стаята беше мрачна, в нея се носеше мирис на газ за лампи, въпреки че не можах да видя причината за този мирис. Лек слой прах покриваше всички повърхности. Старата хрътка, която бях срещнал в предното антре, ни беше последвала до кухнята и се беше разположила тежко на пода пред печката. Джеферсън посочи бяла метална масичка със сгъваеми краища и седнахме от двата й противоположни края.