Грил 23 имаше високи тавани и твърд под. Той е най-шумният ресторант в Бостън, което е вероятно причината Стратън да го избере. Трудно е да се подслушва в Грил 23. Оберкелнерът ми посочи масата без да нарушава позата си. Пред Стратън имаше тъмно полуизпито шотландско уиски и сода. Стана прав щом пристигнах и ми протегна ръка, втвърдена от милиони ръкостискания. Това беше ръкостискане на политик. Ръката му беше също и влажна.
— Боб Стратън — представи се той. — Радвам се да ви видя, радвам се да ви видя.
Седнахме. Поръчах си бира. Стратън кимна към питието си, което бе двойно. Около нас помещението бе изпъстрено с кухненски прибори и порцеланови съдове, и пулсираше с разговори, от които не можах да доловя нито един. На обяд ресторантът бе изпълнен главно с мъже. Чат-пат се виждаше по някоя пригладена мадама, която нормално обядваше с трима мъже и една двойка, която по всяка вероятност беше дошла на почивка от Сейнт Пол. Но главно бяха мъже в консервативни костюми и високи вратовръзки.
— Е, как върви разследването? — попита Стратън. — Лаудън Трип е добър човек и за него това наистина бе огромна трагедия. Напредвате ли по следите на онзи кучи син?
Стаята бе ярка, добре осветена, изпълнена с мрамор, полиран месинг и махагон. През внимателно сресаната, напръскана с лак и направена с четка и сешоар прическа на Стратън можех да видя бледия отблясък на черепа му. Беше се позачервил. Движенията му бяха много бързи, говореше бързо, толкова бързо, че в шумната трапезария ми бяха необходими големи усилия и съсредоточаване за да го разбера. Не отговорих.
Сервитьорът се върна с бирата ми и уискито на Стратън — двойно, с отделна бутилка сода. Стратън взе содата и сипа малко върху уискито.
— Трябва да правя това внимателно — рече той и ми се усмихна с поне петдесетзъбова усмивка. — Не искам да си разваля питието.
Кимнах и сръбнах от бирата. Сервитьорът запита:
— Ще искате ли менюто за да поръчате, господа? Стратън му махна да се отдалечи.
— Малко по-късно — каза той. — Следете чашите ни да не са празни.
— Разбира се, господине — отвърна сервитьорът и се отдалечи.
Стратън отпи голяма глътка. По челото му бе започнала да избива пот. Погледна ме над ръба на чашата като човек, който си купува палто.
— Накарах хората си да те проверят — рече. — Казаха, че си доста добър.
— Божичко! — възкликнах.
— Казаха също, че си труден случай, че си жилав, имаш много опит и си умен.
— И че адски добре мога да стрелям с пистолет — добавих аз.
Стратън се усмихна, защото знаеше, че бях казал нещо, което искаше да се усмихне. Бях съвсем сигурен, че не знае какво точно.
— Мислиш ли понякога да се преместиш? — попита той.
— Често са ми го предлагали — отвърнах.
— Наистина ли? — възкликна. — Мислех, че за човек като теб Вашингтон би могъл да предложи една наистина добра работа с истински предизвикателства.
— Така ли? — попитах.
— Чиста истина — увери ме той. Изпи по-голямата част от уискито си, като започна да търси келнера с поглед и повтори: — Чиста истина.
— Това би било страхотно — рекох. — Обожавам стридите от крайбрежието на Тихия Океан около Вашингтон.
Сервитьорът се приближи. Стратън кимна към почти празната си чаша. Аз поклатих отрицателно глава.
— Та какво казваше по въпроса за стридите? — попита Стратън.
— Нищо — отвърнах. — Просто се забавлявах.
— Обзалагам се — рече Стратън. — Както и да е, мисля, че бих могъл да ти помогна да получиш хубав стабилен пост във Вашингтон. Можеш да имаш постоянна работа и пак да си работиш на свободна практика.
— Ами! — възкликнах недоверчиво. Сервитьорът се върна с двойното шотландско уиски и содата отделно. Отворените бутилки с газирана вода започваха да се трупат. Стратън замълча достатъчно дълго, за да си налее съвсем малко сода от последната бутилка.
— Така че какво мислиш по въпроса? — попита той. Отпих малко от бирата си. Беше се стоплила да стои там, докато Стратън смучеше тъмното си уиски.
— Мисля, че си си наврял задника в цепнатина, от която няма измъкване — рекох.
Той се засмя професионално, но очите му изглеждаха много малки, студени и плоски като очите на някой малък хищник. Внимателно постави уискито си на масата.
— Сигурно се майтапиш, приятелю. Няма начин да не се майтапиш. Изпадал съм в трудни ситуации и преди и добре познавам безизходната ситуация щом я видя. Искам да кажа, че съм щатски сенатор от двайсет и три години, и позволи ми да ти кажа, че съм се сблъсквал с доста трудни моменти.