— Четох досието — кимнах.
— Лейтенантът обикновено не го раздава насам-натам — учуди се Фарел.
— Хубаво е, че ми казваш това — зарадвах се. — Имаш ли нещо, което да не е в досието?
— Ако имах, щеше да е там.
— Не е нужно да бъде — отвърнах. — Може да е необосновано мнение, догадка, интуиция, нещо от този род.
— Аз боравя само с факти — каза той. Репликата му ме накара да се усмихна.
— Мислиш ли, че това е забавно? — попита.
— Да, своего рода. Познаваш ли „Драгнет“?
— Не. Не обичам да ми се присмиват.
— Никой не обича това. Приеми го като сърдечна усмивка на разбиране.
— Хей, задник такъв — възкликна Фарел. — Мислиш си, че можеш да се подиграваш с мен?
Той стана, ръцете му висяха непохватно пред него, едната върху другата. По всяка вероятност притежаваше някакъв цвят колан по някакъв вид азиатска борба, водена с ръце.
— Това означава ли, че няма да искаш да сътрудничиш? — попитах аз.
— Това означава, че не позволявам на никой дръвник да ме учи. Може би си мислиш, че не съм достатъчно закоравял и здрав? Хайде, ела сега да опитаме да видим кой ще победи!
— Умен план — възхитих се. — Започваме здравата да се бием и когато убиецът надникне да ни разтърве, сграбчваме го за врата и го арестуваме.
— Дявол да го вземе — спря се Фарел. Постоя още малко, като се местеше от крак на крак, след това сви рамене и отново седна. — Не обичам да ме поучават безмозъчни същества — каза той. — Те си мислят, че случаят е приключен, но не могат в същото време и да го пренебрегнат, затова го дават на такъв начинаещ като мен.
Кимнах.
— Случаят вони — рече той.
Отново кимнах. С разбиране.
— Всичко е твърде съвършено. Никой никому не е казал лоша дума. Всички са я обичали. Никой не е в състояние да се сети поне за една причина някой да я убие. Няма врагове. Няма любовници. Нищо. Разговаряхме с всички в семейството. Всички в службата. Всички записани в тефтерчето й. С всички, с които си е кореспондирала. Направихме списък на всички хора, с които сме разговаряли, питахме съпруга и децата й дали има някой, за който е възможно да не са се сетили. В службата направихме същото. Получихме още няколко имена и говорихме и с тези хора. Нямаме нито един заподозрян измежду тях. Разговаряхме с гинеколога й, треньора й… — той разпери ръце.
— Мислиш ли, че има нещо нередно — попитах аз, — защото си попаднал на безмозъчно същество и не искаш да приемеш този факт или наистина има нещо нередно?
— Попаднал съм на точно пет безмозъчни същества — каза Фарел. — Имам пълен куфар с безмозъчни теории, които водят в задънена улица.
— Въпросът ми остава — заявих.
Фарел бавно потърка ръце, разтвори ги и за един момент внимателно разгледа дланите си.
— Не знам — бавно каза той. — Аз също съм си мислил за това и не знам.
4
Площад Луисбърг се намира в центъра на Бийкън Хил, като свързва улиците Маунт Върнън и Пинкни. В центъра на площада има малка тревна площ, заградена с черна желязна ограда и статуя на Христофор Колумб. Около площада и срещу него са разположени редица триетажни тухлени градски къщи.
Домът на Трип-Нелсонови беше една от тях. Имаше широка релефна панелна врата, боядисана в кралско синьо. В средата на вратата имаше голямо полирано месингово чукало във формата на лъв, който държеше голям полиран месингов пръстен в устата си.
Бях вървял пеша по хълма към улица Чарлс, по същия път, по който е вървяла Оливия Нелсън в нощта на убийството си. Спрях на долния ъгъл на площада, където той се свързваше с Маунт Върнън. На него нямаше нищо забележително. Нямаше кървави петна сега. Тебеширените очертания на тялото, направени от полицията и оградената с жълта лента сцена на престъплението бяха изчезнали. Никой не се приближаваше насам и не се снимаше на мястото, където тежкият чук беше експлодирал в задната част на черепа на Оливия Нелсън. Според рапорта на следователя за смъртни случаи тя вероятно изобщо не е разбрала какво става. Възможно е да е почувствала експлозия — и след това е настъпила пълна тишина.
Носех със себе си документите по делото й. Нямаше нищо, което да ми помогне да започна отнякъде и затова си помислих, че ще е най-добре да започна от дома й, когато прочетох документите по разследване на убийството й. Идеята ми не беше кой знае каква, но пък беше единствената, която имах. Трип знаеше, че ще дойда. Бях му казал, че искам да разгледам къщата. Позвъних и вратата се отвори от кръглолика брюнетка с нацупени устни и британски акцент. Беше облечена в истинска униформа на прислужничка, черна рокля, бяла престилка и малка шапчица. Човек вече трудно можеше да види така облечени хора.