— Той има проблем, нали? — попитах.
— И то голям — отвърна Бийл. — И не става въпрос само за пари.
— Не знаех, че брокерите казват фрази от сорта на „не става дума само за пари“.
Бийл се ухили.
— Да бъдеш добър брокер означава да се грижиш за клиента си пълноценно — отвърна той. — Това е бизнес от сферата на обслужването.
Бийл бе човек с квадратна фигура и светеща чисто плешива глава. Беше облечен в хубав костюм. Приличаше на човек, който е играл много хандбал.
— Загубил си е парите през 1987 година ли? — попитах аз.
— Да. Ако трябва да си кажа истината, не му помогнах. Бях един от многото хора, които не бяха в състояние да прочетат правилно завъртването на пазара. Не мислех, че ще хлътне така дълбоко. Но той главно загуби парите си поради невнимание.
Винаги настояваше самият той да се грижи за тях. Предполагам, че това му осигуряваше някакво занимание. Караше го да ходи в офиса си в девет часа сутринта и да се прибира в къщи в пет следобед, да си пийне коктейл, да вечеря със семейството си. Нали знаеш как стават тези неща? Като Норман Рокфелер. Но не го биваше много в мениджърството и когато се случи белята, той бе главно на ръба.
— И трябваше да излезе насреща с пари в брой — рекох.
— Да.
— И защо се е случило така, че е бил на ръба? — попитах. — Бях останал с впечатлението, че богатството му е неизчерпаемо.
Бийл сви рамене и погледна навън през прозореца, през залива Бей към реката. Небето беше ярко синьо и на места имаше бели облаци. Някъде по средата на това разстояние можех да видя парка Фенуей, празен и зелен.
— Семейство Рокфелер на ръба ли са? — попитах. — Харвардския университет ли са завършили?
Погледът на Бийл бавно се върна към мен.
— Никой от тях не е бил женен за Оливия — каза той.
— Тя толкова много ли е харчила?
— Някой го е правил. В по-голяма степен отколкото е позволявала сумата на капитала.
— И затова той е започнал да го подрива — рекох. Бийл кимна.
— Първият сигурен признак на приближаване на бедствието за богатите — рече той. — Богаташите не изкарват парите си с труд. Техният капитал им печели пари вместо тях. Ако започнат да го делят на части, той им докарва по-малки приходи и тогава, тъй като имат по-малки приходи, те захапват по-голяма хапка от капитала си, след което получават още по-малки приходи и така нататък.
— Той ли ти каза това?
— Не — отвърна Бийли. — От него не можеш да откопчиш ни една дума като че ли устата му е заключена с катинар. Доколкото се отнася до него, тя е била съвършена. Децата са съвършени. За Бога, синът е арогантен малък главорез и гангстер, а Лаудън се държи като че ли е самият Том Сойер. Откупва го с пари от всяка беля, в която изпадне. Или поне го правеше в миналото.
— А дъщерята?
— Не знам. Липсата на новини по всяка вероятност е добра новина. Лаудън никога не е говорил много за нея, така че вероятно тя не е изпадала в беда.
— И той е икономически банкрутирал от 1987 година?
— Банкрутирал е — рече Бийли — и става все по — и по-банкрутирал.
— От какво живеят? — попитах. — Имат две деца в колеж, имение на хълма, представителен офис. Как правят този номер?
Бийли поклати глава.
— От ръба, на който се намират — отвърна той.
35
— Просто не е така — каза Лаудън Трип.
— Тогава защо всички ми казват обратното? — попитах.
— Не мога да си представя дори — отвърна Трип.
— На секретарката ти не й е плащана заплата — рекох.
— Разбира се, че й е плащана.
Той извади чековата си книжка от мястото й на левия ъгъл на бюрото, отвори я и ми показа новите вноски на името на Ан Самърс.
— А чекът, който ми даде, е без покритие — рекох. Той веднага намери в книжката отрязъка от чека ми.
— Не — рече, — тук е. Всичко е напълно в ред.
— Няма текущ баланс — казах.
— Всичко е в ред — отново повтори Трип.
— Знаеш ли, че жена ти не ти е била вярна? — попитах.
— За Бога, Спенсър — рече той — стига толкова. Гласът му бе изпълнен с неотстъпчивост, но лишен от страст.
— Страхувам се, че направих грешка с теб и е време да я поправя.
— Което означава, че съм уволнен — рекох.
— Боя се, че да. Съжалявам. Но ти самият си го докара до главата. Отправи необосновани обвинения. Жена ми може да е мъртва, но паметта й е жива и докато и аз съм жив, няма да допусна никой да говори лоши неща за нея.
— Г-н Трип — рекох. — Съпругата ви не е била това, за което се е представяла, нито дори тази, за която се е представяла. Животът ви не е това, което вие казвате, че е. Има нещо, което наистина из основи не е наред тук.
— Желая ви приятен ден, г-н Спенсър. Моля изпратете ми сметка за разходите си досега — той погледна часовника си, — и днешния ден включително — каза.