Нелсън ме погледна без да реагира докато приближавах към него. Джеферсън се отдръпна сред кучетата. Започнах:
— Господин Нелсън, помните ли ме?
Нелсън се втренчи в мен и поклати глава. Изглеждаше, че е станал още по-инертен откакто го бях видял последния път. Близо сто и петдесет неподвижни кила алкохол и бъбречна лой. Звукът на телевизора бе намален и на екрана двама младежи се преструваха, че се бият. Дъхът на Нелсън се разнесе из стаята.
— Казвам се Спенсър. Детектив съм от Бостън, Масачусетс. Идвах при вас преди известно време и разговаряхме за дъщеря ви.
— Нямам дъщеря — процеди той.
— Съжалявам, господин Нелсън, но това не е истина. Всъщност имате две дъщери.
В тъмнината на стъклената стая се разнесе звук, подобен на въздишка.
— Негърска любовница — отвърна Нелсън. Пийна още малко бърбън. Очите му се отправиха обратно към телевизора.
— Дъщеря ви Оливия Нелсън е омъжена за африканец — продължих аз. — А другата ви дъщеря, Черил Ан Ренкин, се е омъжила за един богаташ от Бостън.
Очите на Нелсън не се отместиха от телевизора. Имаше вид като че ли продължава да се отпуска все по-дълбоко и по-дълбоко в собствената си огромна маса. Дъждът се стичаше по черното стъкло на покрива на оранжерията.
— Тя бе убита преди известно време — произнесох аз. — В Бостън. Опитвам се да открия кой го е извършил.
Нелсън пийна още малко бърбън, потърси с ръце бутилката, наля си и добави вода от гарафата. Докато вършеше това, не отмести очите си нито за миг от телевизора. Изля малко от бърбъна и малко от водата. Не си направи труда да го разрежда с лед. Застанах пред телевизора.
— Имате незаконна дъщеря на име Черил Ан Ренкин — рекох.
Нелсън наведе глава настрана като се опита да погледне през мен към екрана. Изглежда не означавах нищо за него.
— Той няма да проговори, г-н Спенсър — промълви Джеферсън. — Вече не говори.
— Тогава ти ще трябва да проговориш, Джеферсън — казах аз. — По един или друг начин имам намерение да науча истината за Черил Ан Ренкин. И ако това означава да получа заповед за екстрадиране на името на Джек Нелсън, то бъди сигурен, че ще го направя.
Джеферсън включи отнякъде осветлението и светлината обля леко стаята. Нелсън имаше вид на човек който не съзнава нищо. Джеферсън посочи канапето до вътрешната стена на оранжерията. Отидохме и седнахме, той от единия край, аз от другия. Нелсън седеше, гледаше мача по борба и продължаваше да пие уиски, заобиколен от кучетата си.
— Аз съм с господин Джек повече от шейсет години — започна Джеферсън, — откакто бях четиринайсетгодишен, току-що завършил осми клас и имах намерение да стана дърводелец.
Той внезапно стана, приближи масата, приготви едно питие за себе си и едно за мен, и ги донесе. Подаде ми чашата. Остана прав, като държеше своята с двете си все още силни ръце и гледаше тъмния дъжд отвън.
— Винаги съм обичал да се занимавам с инструменти — продължи той. — Обичах да правя разни джунджурийки, с които да си осигурявам удобство — бавно огледа оранжерията. — Започнах работа при бащата на г-н Нелсън. Като чирак. Но още тогава ми се удаваше и бащата на г-н Джек казваше „Браво, ти си добър работник. Имам нужда от едно момче, което да ми помага в работата. Искаш ли да работиш за мен?“ попита той й аз отговорих „Разбира се, г-н Нелсън.“ И оттогава през цялото време съм работил тук.
Отново се бе втренчил в тъмнината и вероятно през нея към коридорите на миналото си.
— Черил Ан — подметнах леко.
— Разбира се, прав сте. Тя е дъщеря на г-н Джек. Господин Джек си падаше по жените. И може би г-ца Аби е знаела това, а може и да не го е знаела, но никога не научи, защото г-н Джек не искаше да я поставя в неудобно положение, нали разбирате? Той може да си има слабост към жените, но те винаги са били от потекло и с положение в обществото. И никой никога няма да постави г-ца Аби в неудобно положение.
— Г-ца Аби е била съпругата на Джек, така ли?
— Да, г-не — поклати глава Джеферсън.
Нелсън се мъчеше да си приготви нова напитка.
— Берта дойде да работи при нас в кухнята. Не като готвачка, само да бели зеленчуците, да ги мие, от този род неща. Тя е от Бейтсбърг. Идваше с автобуса всяка сутрин и се прибираше с него всяка вечер.
Едно от кучетата се разходи из стаята, скочи на канапето, завъртя се три пъти и легна между нас. Джеферсън разсеяно погали главата му.
— Тя сега на нищо не прилича, но като млада беше хубавичка. И в нея имаше нещо, нали знаете, г-н Спенсър. Тя имаше… бе шавлива, ако ме разбирате правилно… предизвикваше мъжете, нали знаете?