Фарел спря за да пийне кафе. Погледна ме.
— Това име ми е познато — промълвих.
— Така каза и Куърк. Спомняш ли си къде си го чувал?
— В една мотелска стая в Алтън, Южна Каролина — отговорих. — Мал Чепин е от офиса на Стратън.
— Много добре — похвали ме Фарел. — Разбира се, аз споменах, че и Куърк знае за това.
— Да — рекох, — развълнуван съм. Обикновено когато попадна на улика се спъвам в нея и я разработвам докато не си протъркам коленете.
— Куърк разговаря с някой от ФБР, за да види дали ще накара някого от неговите счетоводители да провери Демократичната Мощ и да види какво вършат те с парите.
— Мислиш, че те отиват за поддръжка на кампанията на Стратън?
— Разбира се — отвърна Фарел. — Благотворителност без офиси, оглавена от тип, който работи за Стратън. Ти какво си мислиш, че ще открием?
— Че тя поддържа Стратън — повторих аз.
— Точно така — продължи Фарел. — Може в това да се крие мотивът. Може Оливия Нелсън да е знаела какво се върши, да са се спречкали като любовници и тя да го е заплашила, че ще го издаде.
— И той е взел един чук и я е пребил до смърт една вечер — продължих иронично аз.
— Може да е накарал някой друг да направи това.
— Някой, който би използвал чук?
— Възможно е.
— Разбира се — потвърдих, — но вижда ли ти се вероятно?
Фарел бавно поклати глава.
— Не много.
— Стратън знае ли, че ти го разследваш?
— Не би трябвало — отвърна Фарел.
— Бих искал да ги събера всички заедно и да го конфронтирам с тях.
— Всички кои?
— Трип, децата му, Стратън, да видя какво ще излезе от всичко това.
Фарел ме зяпна продължително. След това отново бавно поклати глава.
— Все още се опитваш да оправиш това семейство — рече Фарел. — Просто искаш да измъкнеш стареца от транса му.
Свих рамене и пийнах малко кафе.
— Би могъл да се ограничиш само с това да откриеш кой е убил жената.
— Може да има смисъл да ги съберем всички заедно — рекох замислено. — Може нещо да изскочи. Вреда няма да има във всеки случай.
— Няма да има вреда за теб — каза той. — Може да навреди, обаче, на един детектив втори ранг, който отправя обвинение срещу щатски сенатор за углавно престъпление, без да има доказателства за това.
Кимнах.
— Би било глупаво да се направи това — разсъди Фарел. — Особено ако един детектив втори ранг с обратна резба постави в неловко положение командния състав.
Кимнах отново.
— Освен, разбира се, ако ти не направиш това и не отправиш обвинението — рече Фарел.
— Без да казвам как съм го разбрал — продължих аз. — А ти просто си ни събрал заедно, за да дадеш на сенатора възможност да отговори на някои въпроси преди да започне някакво официално разследване.
— Възможност да отхвърли тези необосновани обвинения — каза Фарел.
— Разбира се — потвърдих.
— Тук ли искаш да се срещнем?
— Аз съм този, който отправя необоснованите обвинения — промълвих.
— Добре — отвърна Фарел.
Замълчахме и доизпихме остатъка от кафетата. След това Фарел хвърли чашката си в кошчето и стана.
— Ще поддържам връзка с теб — рече.
— Знам, че си в много неизгодно положение — отвърнах.
— Благодаря. Хубаво бе от твоя страна да дойдеш на погребението — каза той.
45
Те дойдоха. Никой не изглеждаше особено доволен от това събиране, но Фарел ги накара да дойдат. Тримата Трип дойдоха заедно. Стратън беше с двама от хората си в Лондон от сорта на онези, облечени винаги в тъмни шлифери, които изчакаха в коридора пред офиса ми и изглеждаха неустрашими.
Стратън не погледна нито към Фарел, нито към мен. Ръкува се с Лаудън Трип и сложи ръка на рамото му. Мълчаливо поднесено съболезнование. След това раздруса ръката на Чип, прегърнаха се по мъжки и се потупаха по гърба.
— Радвам се да те видя, Боб — каза Чип.
Не беше много голям и се виждаше, че му прави кеф да се обръща към един щатски сенатор на малко име.
Подредихме се да седнем. Стратън и Лаудън Трип в двата стола, предназначени за клиенти. Фарел се облегна на стената вляво от мен. Двете деца на Трип застанаха от дясната ми страна, малко по-назад от групата. Чип изглеждаше агресивен, готов да зашлеви на някой половин шамар а ла Нелсън, а Мередит гледаше безразлично към пода.
— Добре, господа — започна Стратън. Усмихна се на Мередит, която не му отговори. — Хайде да си дойдем на думата. Вие ни събрахте заедно, офицер. Какво имате за нас?