— Не можете да ме спрете — каза Трип на Фарел. — Хайде деца.
— Последен шанс — помолих Трип. — За всички вас. Трябва да погледнете истината в очите. Трябва да спрете да се преструвате.
— Махни се от пътя ми — повтори Трип. Гласът му прозвуча приглушено. — Не жена ми, не с приятеля ми.
Той мина покрай Фарел и се упъти към вратата. Чип тръгна с него, трептящ от възбуда, готов да експлоадира. Мередит го зяпна с полуотворена уста, неподвижна.
— Хайде, Мередит — подвикна й Трип. С това изключение, че гласът му бе приглушен, той й говореше като че ли се бави в магазин за детски играчки.
— Той… не… е… твой… приятел — изрече Мередит.
— Мередит — възкликна Трип.
Изцеденият му глас звучеше по родителски, вбесен, измъчен, но не и лишен от обич.
— За бога, Мер — намеси се Чип.
— Тоя… я… чукаше — каза Мередит.
Трип се сепна. Лицето на Чип почервеня.
— Той чукаше и мен — изрече тя на един дъх. — Откакто навърших четиринайсет години и влезе в стаята ми на едно от онези големи партита.
Мълчанието в стаята бе задушаващо. Никой не помръдна. Мередит стоеше неподвижна, с ръце, отпуснати покрай тялото и поглед на човек, преживял шок.
— Господи — промълви Чип, — Мер, защо не ми…?
— Д-р Фей казва, че съм искала да подражавам на мама и съм искала татко да… — Тя внезапно запуши устата си с ръце и ги притисна към лицето си, като бавно се свлече покрай стената докато не седна на пода със свити пред себе си крака. Чип погледна баща си, който изглеждаше като замразен във времето, след това изведнъж падна на колене до сестра си и притисна главата й към гърдите си.
Лаудън Трип се втренчи в тях и, без да погледне никой друг, пресече офиса, излезе през вратата и мина по коридора покрай двамата телохранители на Стратън. Колебливо надзърнаха вътре. Фарел им направи знак с глава и отстъпиха от вратата. Стратън продължаваше да седи в стола си с наведена глава, като зяпаше пода и съзерцаваше поражението си.
46
Една ярка неделна утрин Сюзън и аз заведохме Пърл на харвардския стадион, за да я оставим да потича на воля. Седнахме на първия ред от пейките, докато Пърл пресичаше футболното поле нащрек за пойни птички или някои паднали обвивки от шоколад и вафли. Носът й бе сведен надолу, опашката й вирната и тя цялата изглеждаше съсредоточена като препускаше напред-назад из игрището, по което поколения харвардски младежи яростно са се сражавали.
— Името ти е във вестника тази сутрин — рече Сюзън. Бе облечена в топъл костюм в черно и светлолилаво, а тъмната й коса проблясваше на слънцето.
— Изряза ли го и закачи ли го на хладилника с мъничък магнит?
— По-голямата част от историята се отнасяше за обвинението срещу сенатор Стратън. Обширно цитират детектив Фарел.
Пърл съзря ято гълъби близо до трийсетярдовата линия и влезе в нея като крачеше горделиво и приведена. Колкото повече се приближаваше, толкова по-бавно вървеше, докато най-накрая гълъбите литнаха. Пърл се втурна до мястото, където до преди малко стояха и завъртя опашка.
— Той свърши работата — рекох. — И я свърши, въпреки че не се чувстваше върховно.
— А ти как се чувстваш? — попита Сюзън. — И ти свърши доста работа.
— Не достатъчно.
— Безпокоиш се за семейство Трип — констатира Сюзън.
— А ти не би ли се безпокоила на мое място? — попитах.
— До известна степен — отвърна тя. — Не ти си ги вкарал в тази отвратителна бъркотия. Ти направи нещо, за да им помогнеш да започнат да се измъкват от нея.
— Като повдигнах капака — казах. Сюзън кимна.
— Като повдигна капака. Все някой трябваше да го стори. Ако би могло да се случи по-безболезнено и по-постепенно, щеше да е по-добре. Но това вече не зависеше от теб.
Кимнах.
Пърл приключи ловуването си из стадиона, приближи се към нас и седна отпред с отворена уста и изплезен навън език.
— Д-р Фей е уважаван и опитен терапевт — каза Сюзън.
Отново кимнах. Бяхме близо до открития край на стадиона. През шосето Солджърс Фийлд реката бавно си проправяше път към пристанището на Бостън.
Сюзън постави буза на рамото ми.
— Освен това — добави тя, — ти си ми умен.
— Това звучи утешително — съгласих се.
Сложих каишката на Пърл, станахме и излязохме от стадиона. Сюзън ме хвана за ръка и бавно се разходихме из харвардския спортен комплекс към моста Ларз Андерсън. Спряхме.
— Какво възнамеряваш да правиш във връзка с убийството? — попита тя.
— Когато Джеферсън онази нощ ми каза истината — отвърнах, — в преддверието спяха шест или осем кучета.
Светофарът смени светлината си и ние започнахме да пресичаме.