Кимнах и си сръбнах малко бира.
— Един вид намеква, че аз няма да мога да се справя — добави той с огорчение. — Нали? Намек, че може би не съм чак толкова добър.
— Имаш други ангажименти. Аз нямам.
Фарел изпразни чашата с уиски и допи остатъка от бирата си. Кимна на бармана, който му ги напълни отново. Бузите му се бяха зачервили, а очите му блестяха.
— Колко души има тук, според теб, които са педали? — попита той.
Огледах се. Стаята беше пълна с мъже. Глътнах още малко бира. Погледнах Фарел и свих рамене.
— Всички с изключение на мен — казах аз.
— И можеш да кажеш това със сигурност само от един поглед?
— Това е бар на обратните резби — отвърнах сериозно. — Знам, че си педал. Куърк ми каза.
— Не съм сигурен, че това ми харесва — въздъхна Фарел.
— Защо, тайна ли е?
— Не, но защо трябва той да говори за това.
— Като обяснение защо са ти възложили задънен случай.
— Никога не съм си и мислил, че на Куърк му пука.
— Не мисля, че му пука.
— А много хора обръщат внимание на това — погледна в чашата си Фарел.
— Така е — съгласих се.
Поседяхме малко.
— Ти си мислиш, че швестерите не сме смели? — наостри се той.
— Предполагам, някои са и някои не са — казах миролюбиво. — Не знам достатъчно по въпроса, за да бъда сигурен.
Поседяхме още малко.
— Аз съм точно толкова добър полицай, колкото и всички останали — вдигна глава Фарел.
Кимнах окуражително.
— Толкова добър, колкото си и ти!
— Разбира се — подкрепих го.
Фарел пийна още малко уиски. Думите му ясно се разбираха, но се чувстваше, че езикът му беше удебелен и натежал.
— Вярваш ли в това? — попита.
— Не ме интересува — казах аз. — Не ме интересува дали си толкова добър, колкото мен или не. Пет пари не давам дали си труден човек, умен или не. Не ми пука дали си хомо или хетеросексуалист или двете заедно или пък нито едно от двете. Единственото, от което се интересувам е да намеря убиеца на онази жена и до момента ти изобщо не ми помагаш.
Фарел поседя известно време, като ме зяпаше с онзи празен поглед на полицай, който те всички така добре са усъвършенствали, след това си кимна сам на себе си. Вдигна чашата с уиски, сръбна малко и отново я постави на плота.
— Знаеш ли, понякога, ако съм сам и няма никой наоколо… — Той се огледа из бара и сниши гласа си. — … си поръчвам джин физ с трънка…
— Ясно — кимнах с разбиране. — Сега, когато установихме, че си с обратна резба и че си тук, можем ли да говорим за случая Нелсън?
— Папката с документите по случая е в теб.
— Да, и видях къщата, и разговарях с децата.
— Това е добре — каза Фарел.
Барманът се приближи и погледна в чашата му. Той поклати глава.
— Те са в състояние на стрес — рекох.
— Естествено — съгласи се той.
— Трип и жена му си имат отделни стаи — информирах го.
— Да.
— Което означава, че те не са се разбирали добре — доверих му.
— Така е — не се учуди той.
— Какво мислиш?
— Не изглежда да е прекарвала много време в стаята си.
— А той с какво се занимава? — попитах.
— В смисъл какво работи ли?
— Да.
Фарел сви рамене.
— Занимава се с парите на семейството, предполагам. Има офис и секретарка в сградата на дъо Пол в центъра на града. Ходи там всеки ден. Чете пресата, провежда телефонни разговори, ходи да обядва в Локс.
— Чудесно подреден живот — възхитих се аз.
— Може би просто е бил някой случаен луд — предположи Фарел.
— Възможно е. Но ако приемем тази теория, няма откъде да започнем и за какво да се хванем.
— Тогава да предположим, че не е бил случаен луд. Къде ни отвежда това?
— Към търсенето на мотива — казах аз.
— Вече обсъждахме това — махна с ръка Фарел. — Аз, Бенсън, Куърк, всички. Още веднъж ли искаш да го повторим?
— Може би. И след това, вероятно, ще пробвам да подходя към нещата под друг ъгъл.
— Като изходиш от миналото й?
— Ако това не е случайно убийство, има нещо в живота й, което го е предизвикало. Вие, ченгетата, сте проучили последните събития в живота й. Аз ще ги прегледам още веднъж, защото съм методичен тип. Но не очаквам да открия нещо, което сте пропуснали. От друга страна, вие не сте се разровили надълбоко в историята на живота й. Не ви е отпуснат бюджет за тази цел.
— А на теб отпуснат ли ти е?
— От Трип.
— Докато не реши, че злоупотребяваш със сметката му — ухили се Фарел.
— Дотогава — съгласих се аз.
Поседяхме малко в претъпкания бар. Бяха само мъже, повечето облечени с костюми и вратовръзки. Някои се държаха за ръце. Висок тип със слабо лице беше прегърнал прошарен мъж в сив блейзер. Никой не ми обръщаше внимание.