— Ти женен ли си?
— Не съвсем — отговорих аз. Фарел погледна през мен към бара.
— А при теб какво е положението? — попитах.
— Живея с някой…
Отново замълчахме. Хората се разхождаха сред масите. Аз ги наблюдавах и си сръбвах по малко бира.
— Забелязваш ли, че никой не идва при нас? — попита Фарел.
— Знаят, че си полицай — казах. — Мислят си, че аз съм някой външен човек. Не искат да те загубят като клиент.
— Заради парите — въздъхна той.
Изчаках. Фарел се загледа в тълпата.
— Ставам прекалено чувствителен…
— Вярно е — съгласих се.
— Ти разбираш защо.
— Да.
Фарел премести погледа си към мен и кимна няколко пъти.
— Съжалявам — каза той най-накрая.
— Няма нищо — потупах го по гърба. — Но не мисля, че бих искал да ходя сериозно с теб.
8
Секретарката на Трип се казваше Ан Самърс. Така пишеше на изящна месингова табелка на стилното й орехово бюро. По всяка вероятност беше на около четирийсет и пет години, елегантна, с тъмнокестенява коса, подстригана късо. Големите кръгли очила със зелени рамки уголемяваха още и без това огромните й светлокафяви очи и ги правеха красиви. Беше облечена в къса сива пола и дълго сиво сако. Седеше с кръстосани крака, облегната назад във въртящ се стол, обърнат към вратата. Краката й бяха много хубави.
На бюрото й имаше празен поднос за входяща и още един за изходяща кореспонденция с едно писмо в него. Телефон, лампа със зелена козирка, две зелени папки и от едната страна екземпляр от роман на П. Д. Джеймс с твърди корици.
— Добро утро — Гласът й беше изискан. Звучеше като че ли наистина мислеше, че утринта е добра и се надява, че и аз мисля същото.
Казах й кой съм. Изглеждаше очарована да се запознае с мен.
— Г-н Трип е в клуба си — каза тя. — Сигурна съм, че не е знаел, че ще дойдете.
Носеше кафеникавосив чорапогащник, който прекрасно подхождаше на краката й.
— Всъщност дойдох, за да поговоря с вас.
Тя сведе очи за момент и се усмихна.
— Настина ли?
Вероятно не бях първият, който й казва това, нито пък първият, който наистина идва с тази цел. Взех един червен кожен стол, приближих го до бюрото й и седнах. Тя отново се усмихна. Готова да помогне.
— Знаете, че се занимавам с убийството на г-жа Трип?
— Да — каза тя. — Колко ужасно е това за всички тях.
— Наистина — съгласих се. — Как върви бизнесът?
Тя леко се помести на стола си.
— Моля? — попита.
— Как върви бизнесът при вас? — повторих въпроса.
— Не… не разбирам защо питате.
— Не знам какво друго да попитам — вдигнах рамене.
— Разговарях с полицията — Големите й очи изглеждаха озадачени, но изпълнени с надежда. Гореше от желание да помогне, но не знаеше как.
— Знам — казах с разбиране. — Няма смисъл да повтаряте всичко отново. Така че по-добре да разговаряме за нещо друго. Като бизнеса например. Как върви, имате ли много работа?
Тя се намръщи. В нея се бореха противоречиви емоции. Леко намръщване, неуловимо почти помръдване на бедрото, слаба промяна в очите й. Беше красива гледка.
— Не става дума за този род бизнес.
— Кой род?
— От вида, при който бихте могли да попитате „Как върви бизнесът?“ — каза тя и се усмихна толкова топло и сърдечно, че за малко да я поканя на танц.
— Заета ли сте? — попитах.
— Ами, не, не в истинския смисъл на думата.
— Какво ви е работното време?
— От девет до четири — отговори с готовност.
— А г-н Трип?
— О, той обикновено е тук като дойда и често си тръгва след мен. Предлагала съм му да идвам по-рано и да оставам до по-късно, но г-н Трип казва, че не е нужно.
— Той по-зает ли е от вас?
— Ами… откровено казано, не виждам причини за това.
— А вие до каква степен сте заета?
Тя сви рамене и разпери ръце. Ноктите й имаха красиво направен маникюр и бяха лакирани със светлорозов лак.
— Има някои телефонни разговори, някои писма. Понякога правя резервации в ресторанти, понякога уреждам пътувания… — спря за момент. — Доста чета.
— Добре е за ума — казах аз. — Често ли ядат по ресторанти?
— Г-н Трип обядва навън почти всеки ден.
— А вечер?
— Рядко правя резервации за вечеря.
— Много ли пътуват?
Откръстоса краката си и отново ги кръстоса обратно, при което оглади полата по бедрата си.
— Повечето пъти уреждам пътувания за децата, по време на ваканцията.
— И те много ли пътуват?
— О, да, много. Обикновено през зимата ходят във Вейл или Аспен. Понякога в Европа през лятната ваканция. И често отлитат да се виждат с приятели от колежа.