— За щастие, господ се е погрижил за бедните и гладните — каза тя.
— Какво е това, по дяволите?
— Пари, душицо. Нямам достъп до сметките на родителите си, но пък им знам паролата, защото използват една и съща за всичко „myrnamountw3az3l“. Така че изтеглих съвсем законно и правомерно.
Опитах се с няколко примигвания да прикрия възхищението и недоумението си, но тя видя как я гледам и се усмихна.
— Трябва да те предупредя, че това ще е най-хубавата нощ в живота ти.
3
Нещата с Марго Рот Шпигелман стояха по следния начин: единственото, на което бях способен в нейната компания, бе да я оставя да говори, а щом спреше да говори, да я насърча да продължи да говори, защото 1) Бях безспорно, безнадеждно, безпаметно влюбен в нея, 2) Тя беше абсолютно безпрецедентна във всяко едно отношение и 3) Тя никога не ми задаваше въпроси, така че единственият начин да избегна мълчанието беше да я карам да говори.
И така, в колата на паркинга пред Пъбликс тя каза:
— Гледай сега, направила съм ти списък. Ако нещо не ти е ясно — просто ми се обади на мобилния. Което ми напомня, уф, забравих да ти кажа… малко по-рано тази вечер сложих някои неща в багажника на вана.
— Моля? Преди да ме питаш? Преди да се съглася?
— Е, да, технически погледнато — да. Както и да е, стига за това. Така че, ако има нещо неясно по списъка, обади ми се. Но за вазелина да ти кажа, вземи най-голямата туба. Има три вида туби. Едната е мъничка — тубичка бебе, после има една средна, тубичка мама, и има една голяма, колкото свит юмрук — като… туба дебел татко. Точно дебелият татко ти трябва. Но ако нямат от дебелия татко, вземи три мами. Това трябва да ти стигне — каза и ми връчи стодоларова банкнота.
Списъкът на Марго:
3 Цели риби морски Вълк, Опаковани поотделно
Вийт (Това е за Бръснене на крака Само че не Вземай Самобръсначка Това си е Женско козметично средство)
вазелин
шест Кутии Маунитн Дю3
Една дузина Лалета
Бутилка Вода
Носни кърпички
една Кутия син Спрей
— Интересна употреба на главните букви — казах.
— Аха. Силно вярвам в теорията за поставяне на главната буква на случайно подбрани места в текста. Правилата за употреба на главната буква са крайно несправедливи спрямо останалите думи в средата на изречението.
Сега, спорно е какво трябва да се каже или дали да се казва изобщо нещо на касиерката в дванайсет и половина след полунощ, когато наредиш пред нея седем кила риба, един депилатоар Вийт, една туба вазелин, от тези, дето приличат на дебел татко, шест кутии Маунтин Дю, един спрей със синя боя и дванайсет лалета. Но ето какво казах аз:
— Не е толкова странно, само така изглежда.
Жената прочисти гърлото си и без да поглежда към мен, измърмори:
— Точно така изглежда — странно.
— Не искам да се забърквам в никакви неприятности, честно — казах на Марго, щом стигнах до колата, докато тя миеше лицето си от черната боя с водата, която бях донесъл. После се избърса със салфетките. Сякаш, ако не беше дегизирана, нямаше да успее да се измъкне от тях!
— В пояснителното писмо от Дюк казват, че няма да ме приемат, ако бъда арестуван или нещо такова.
— Ти си много притеснителен човек, Кю.
— Нека само да не се забъркваме в бели — казах. — Искам да се забавляваме и всичко, но не за сметка на… примерно… бъдещето ми.
Тя ме погледна, лицето й беше почти чисто и почти усмихнато.
— Знаеш ли кое ме учудва? Че намираш всичките тези простотии за интересни.
— А?
— Колеж, как да влезеш, пък ако не влезеш — какво ще стане. Проблем: ще влезеш или не. В училище: двойки или шестици. Кариера: да имаш или да нямаш. Къща: голяма или малка, под наем или да купиш. Пари: имаш или нямаш… Няма никакво значение, всичко това е толкова скучно.
Тръгнах да казвам нещо, да й възразя, че очевидно нея я беше грижа, поне мъничко, защото имаше отлични оценки и заминаваше за университета във Флорида наесен, но тя не ми даде възможност. Каза само:
— УолМарт.
Тук влязохме заедно и взехме един от онези бастуни, казват му Клуб, с който се заключва воланът на колата, за да не ти я откраднат. Докато вървяхме из магазина, попитах Марго:
— За какво ни е това нещо?
Марго успяваше да води разговор по нейния си начин — на всеки мой въпрос отговаряше с дълъг монолог, без всъщност да дава някакъв отговор на въпроса.