— Съжалявам да го чуя и във връзка с това мога само да кажа, че моят прелестен приятел чука най-добрата ми приятелка. От месеци.
Погледнах я, но косата беше скрила лицето й, така че не можах да разбера дали се шегува.
— Сериозно ли говориш? — попитах, но тя не отговори. — Но… нали тази сутрин се смеехте заедно, видях те.
— Нямам идея за какво говориш. Разбрах преди първия час и веднага ги намерих, говореха си и тогава започнах да пищя като заклана. Бека се скри в ръцете на Клинт Бауер, а Джейс стоеше там като някакъв тъп гъз, с отворена воняща уста и с потекла лига.
Явно бях разбрал всичко съвсем погрешно.
— Странно, защото Чък Парсън ме пита тази сутрин за теб и Джейс. Какво знам за вас.
— Е, да, Чък прави каквото му се каже. Вероятно Джейс го е накарал да пита и да разбере кой друг знае.
— Господи! Защо изобщо се е хванал с Бека?
— Е, не може да се каже, че е известна с доброта, бляскав ум и нежна душа, така че остава фактът, че е секси.
— Не и колкото теб — изрекох, преди да се замисля.
— Винаги ми се е струвало ужасно гадно да се навърташ около някого, да излизаш с него, да си му гадже само защото тоя някой е секси или хубав. Все едно да си избираш корнфлейкса по цвета, а не по вкуса. Трябва да завиеш на следващата пряка. Но аз не съм хубава, поне не и отблизо. По принцип, колкото повече някой ме опознава, толкова по-малко секси ме намира.
— Но това е… — започнах.
— Няма значение. Все тая — каза тя.
И в този миг ме удари ужасната истина, че животът е безкрайно несправедлив. Как може един задник като Джейсън Уърдингтън да чука хем Марго, хем Бека, а в същото време един хубав, симпатичен, приятен индивид… като мен например, не може да се докопа нито до едната, нито до другата, нито до която и да е, ако трябва да си говорим истината. И като стана дума за това, трябва да кажа, че обичам да мисля за себе си като за човек, който в никакъв случай не би свалял момиче като Бека Арингтън. Да, О.К., секси е, но също е и 1) Арогантно куха и 2) Истинска и напълно неподправена бясна кучка. Всички, които се събирахме в музикалната зала, от доста време подозирахме, че поддържа секси задника и изваяната си фигура, като не яде нищо друго освен душичките на малки невинни котенца и мечтите на бедни гладни дечица.
— Бека е кофти кучка — казах, за да я накарам да говори пак.
— Да — отвърна тя и продължи да гледа през прозореца. Светлината на лампите, под които минавахме, заливаше косата й. За секунда си помислих, че плаче, но точно тогава тя сложи качулката и извади Клуба от торбата.
— Е, това вече ще е суперзабавно — каза тя и разкъса опаковката му.
— Сега вече може ли да попитам къде отиваме?
— Бека — каза тя.
— Ъм… о… — измънках, спрях минивана и тъкмо се канех да й кажа, че веднага я карам в тях, когато тя добави:
— Никакви престъпления. Обещавам. Трябва да намерим колата на Джейс. Улицата на Бека е следващата вдясно, но той няма да паркира колата си там, защото родителите й са в тях. Опитай в следващата пресечка. Това е първата ни работа.
— О.К., но после се прибираме.
— Не, после преминаваме към втора точка от единайсетте точки на плана.
— Марго, мисля, че идеята не е добра.
— Просто карай — каза тя и така и направих. Намерихме колата му на две пресечки от улицата на Бека. Беше паркирана в една глуха улица. Още не бях спрял, когато Марго изскочи от минивана с Клуба в ръка. После отвори вратата на лексуса, седна на шофьорската седалка и започна да закрепя бастуна за волана на Джейс. Когато свърши, излезе и тихо и грижовно затвори вратата.
— Тъпото копеле никога не си заключва колата — каза, докато се качваше в минивана. После прибра ключа за бастуна в джоба си и протегна ръка да разроши косата ми.
— Първа точка от плана е изпълнена. Сега напред към къщата на Бека.
Докато карах, Марго обясни втора и трета част от плана.
— Брилянтно — казах, макар че отвътре щях да се пръсна от нерви, чак душата ми трепереше.
Завих по улицата на Бека и спрях две къщи след кичозния замък, в който тя живееше. Марго изпълзя към задната част на минивана и измъкна отнякъде бинокъл и цифров фотоапарат. Първо погледна през бинокъла, после ми го подаде. Видях, че осветлението в приземния етаж беше включено, но не се забелязваше никакво движение. Бях изненадан, че къщата дори има такъв етаж. В Орландо две копки надолу, и веднага бликва вода.
Бръкнах в джоба си, извадих телефона и набрах номера, който Марго ми продиктува. Звънна веднъж, два пъти и после нечий изморен мъжки глас:
— Ало?