— Господин Арингтън? — попитах вежливо. Марго искаше аз да се обадя, защото никога нямаше да разпознаят гласа ми.
— Кой е? Господи, колко е часът?
— Сър, смятам, че е добре да Ви съобщя, че в момента Вашата дъщеря прави секс с Джейсън Уърдингтън в приземния етаж на дома Ви.
Край на втора част от плана.
С Марго отворихме вратите на минивана, хукнахме надолу по улицата и се хвърлихме по корем точно пред живия плет пред къщата на Бека. Марго ми подаде фотоапарата. Видях как на горния етаж лампата в спалнята светна, после лампата на стълбището, след нея и в кухнята. И най-накрая лампата по стълбите към стаята в мазето.
— Идва — прошепна Марго. Не разбрах какво имаше предвид, докато някъде в ъгъла на периферното ми зрение не се появи Джейсън Уърдингтън, точно изскачаше от прозореца на мазето съвсем гол, като изключим боксерките. Той хукна по поляната и когато наближи, го щракнах, с което изпълних точка три от плана. Светкавицата изненада и двама ни. Той спря и замига към мен в тъмното. Бяха няколко секунди нажежено до бяло напрежение. После хукна отново и изчезна в тъмното.
Марго дърпаше крачола на панталона ми. Погледнах към нея, а тя се усмихваше лукаво. Протегнах ръка и й помогнах да се изправи. После хукнахме нагоре към колата. Докато пъхах ключа в захранването, тя каза:
— Дай да видя снимката.
Подадох й апарата и облегнати един до друг, зачакахме снимката да се появи. Главите ни почти се докосваха. И щом видях учуденото пребледняло лице на Джейсън Уърдингтън, не можах да се стърпя и прихнах.
— О, господи! — възкликна Марго и посочи снимката. Очевидно паниката е била голяма и моментът — съвсем точен, но както бе видно от снимката, Джейсън не бе успял да прибере Малкия Джейсън в боксерките и ето го — виси, полюшва се, цифрово запечатан за бъдещите поколения.
— Това е пенис — каза Марго. — И спрямо останалите пениси, той се съотнася така, както Роуд Айлънд към останалите щати в Америка — може да има велика история, но едно е сигурно — никак не е голям.
Погледах към къщата и забелязах, че лампата в мазето вече беше угасена. За миг ми стана кофти за Джейсън — не беше виновен, че има микропенис и брилянтна и много отмъстителна приятелка. Но пък… в шести клас Джейс обеща да не ме удря повече в рамото, ако изям един червей. И аз взех че изядох един червей и после той ме измлати в лицето. И с това чувството на съжаление премина.
Когато се обърнах към Марго, тя наблюдаваше къщата през бинокъла.
— Трябва да тръгваме — каза. — Към мазето — добави.
— Какво? Защо?
— Четвърта точка. Трябва да вземем дрехите, ако се опита да влезе обратно да си ги търси. И пета част от плана — да оставим рибка за Бека.
— Искаш да кажеш… сега?
— Да, сега. Тя е горе и техните й четат конско. Обаче колко дълго според теб може да трае подобна лекция? Колко време ти е нужно да кажеш… какво… Примерно: „Не трябва да чукаш гаджето на Марго в мазето“. И това е, едно изречение. Трябва да побързаме.
Тя излезе от колата със спрея в едната ръка и с рибата в другата. Прошепнах, че идеята не ми харесва, но какво от това, тя не спря, аз я последвах, приведен, почти клекнал като нея, докато стигнахме до все още отворения прозорец на приземния етаж.
— Аз влизам първа — каза тя и се мушна с краката надолу. Стъпи на бюрото на Бека и в един миг половината й тяло беше вътре, другата половина над рамката на прозореца. Точно тогава я попитах:
— Не мога ли да остана на пост тук?
— Вкарвай си кльощавия задник вътре — каза тя и аз веднага я последвах. Светкавично събрах всички мъжки дрехи, пръснати по килима с цвят на лавандула — джинси с мъжки колан, чифт джапанки, бейзболна шапка на „Уайлдкетс“ — бейзболния отбор на Уинтър Парк, и едно бебешкосиньо поло. Погледнах Марго, тя ми подаде завитата в хартия риба и една от лъскавите пурпурночервени химикалки на Бека. Каза ми какво да напиша:
съобщение От марго Рот шпигелман: Вашето приятелство Спи С рибите.
Марго набута рибата между сгънатите в гардероба дрехи на Бека и тогава чух стъпки по стълбите. Потупах Марго по рамото и я погледнах. Не знам с какво съм я погледнал, защото очите ми бяха изскочили от очните кухини. Тя само се усмихна и съвсем лежерно извади спрея. Аз се изнизах през прозореца и застанах отвън да видя какво ще прави. Марго се наведе над бюрото и бавно и спокойно разтърси флакона с боя. С едно елегантно движение и с изящество, което може да се асоциира с калиграфията на Зоро, тя написа със спрея буквата М. На стената над бюрото.
После вдигна ръце към мен и я издърпах през прозореца. Точно се изправи на крака пред мен, когато чухме някой да пищи „ДУАЙТ!“. Аз грабнах дрехите и хукнах да бягам, Марго тичаше след мен.