— Може и да загазим тук.
— Но щом прозорецът е отворен, значи, няма да влизаме с взлом. Просто ще си влезем. Нали преди малко влязохме така в Сън Тръст. И какво се случи? Нищо, нали?
Засмях се.
— Опитваш се да ме направиш злодей ли? Първи уроци?
— Това е цялата идея на начинанието. Добре. Необходими продукти: Вийт, спрей и вазелин.
— ОК — казах и ги взех.
— Сега, не почвай да се плашиш. И да не ми изпаднеш в някоя криза. Добрата новина е, че Чък спи като мечка през периода на хибернация4. Знам, защото миналата година беше в класа ми по английска литература и дори госпожа Джонсън не можеше да го събуди, а имай предвид, че тя го удряше по главата с „Джейн Еър“. Затова ще се качим през прозореца в спалнята му, ще си събуем обувките, ще си поиграем малко с Чък, после ти и аз ще се разделим и ще минем да намажем обилно с вазелин всички топки на вратите, така че, ако някой се събуди, да не може да излезе толкова бързо и да ни хване. После ще си поиграем още малко с Чък и изчезваме. И никакви приказки.
Сложих ръка на вената на врата си, за да си премеря пулса, но този път се усмихвах.
Излязохме от колата и тръгнахме един до друг към къщата, когато Марго хвана ръката ми и уви пръстите си около моите. После леко я стисна. Аз стиснах нейната и я погледнах. Тя кимна сериозно и някак тържествено, аз кимнах и после тя ме пусна. Покатерихме се до прозореца. Аз повдигнах дървената рамка нагоре. Тя изскърца леко, но се отвори на мига. Погледнах вътре. Беше тъмно, но видях легло и в леглото — тяло.
Прозорецът беше малко висок за Марго, затова направих столче с дланите си, тя стъпи по чорапи на него и я вдигнах нагоре. Всеки един нинджа можеше да завиди на начина, по който Марго влиза в къщите — тихо и неусетно. Аз започнах да се катеря след нея, мушнах глава и рамене и после с някакво много сложно движение на тялото и ужасно напрежение в мускулите се опитах да изпълня танца на гъсеницата и така да вляза в къщата. Можеше и да се получи, но си защипах топките на рамката на прозореца и така ме заболя, че изохках, което вече беше много сериозна грешка.
Лампата до леглото светна. И там лежеше някакъв старец. Определено не беше Чък Парсън. Очите му бяха широко отворени и ни гледаше с ужас. Не каза нищо.
— Хм — промърмори Марго. Мислех да хукна обратно към колата, но останах заради Марго така, както си бях: с половината тяло вътре, успоредено на пода, а другата половина висеше през прозореца. — Хм. Май сме объркали къщата. — Каза тя и се обърна към мен настоятелно. И чак тогава разбрах, че блокирам изхода й. Затова се изтласках назад, скочих от прозореца, взех обувките си и хукнах към колата.
Тръгнахме към другия край на Колидж Парк, за да се прегрупираме.
— Мисля, че и двамата сме виновни за тази издънка — каза Марго.
— Хм, ти беше сигурна за къщата.
— Така е, но ти вдигна шум.
После карахме в пълно мълчание и накрая аз се обадих:
— Мога да взема адреса му от интернет. Рейдар има регистрация в директорията на училището.
— Брилянтно!
И после се обадих на Рейдар, но веднага ме прехвърли на гласова поща. Обмислих варианта да се обадя у тях и да събудя цялата къща, но родителите му бяха приятели с моите родители, кофти идея. Накрая реших да се обадя на Бен. Е, Бен не беше Рейдар, но пък знаеше всичките му пароли. Обадих се. И там ме прехвърли на гласова поща, но след няколко позвънявания. Опитах пак. Гласова поща. Опитах пак. Гласова поща. Марго каза:
— Няма да вдигне.
— О, ще вдигне — отвърнах аз и набрах пак. След само още четири позвънявания той вдигна.
— Надявам се да ми се обаждаш по един-единствен повод: у вас има единайсет голи зайченца и чакат да получат онова специално усещане, което само Големия Татко Бен може да им даде.
— Искам да използваш регистрацията на Рейдар и да влезеш в директорията на гимназията и да провериш един адрес. На Чък Парсън.
— Не.
— Моля те — казах.
— Не.
— След ден ще си щастлив, че си направил това, Бен. Обещавам ти.
— Да, да, знам. Току-що изпитах огромното щастие, докато ти казвах — не. Но нали съм си добра душа. „Амхърст“ 422. Ей, за какво ти трябва адресът на Чък Парсън в четири и дванайсет сутринта.
— Лягай да спиш, Бен.
— Ще приема, че това е само сън — отговори той и затвори.
„Амхърст“ беше само на няколко пресечки надолу. Спряхме пред номер 418, взехме всички неща и хукнахме през ливадата пред къщата. Росата падаше от стръкчетата на тревата и оставаше по глезените ми.
4
Състояние при някои животински видове, при което се забавят метаболитните процеси в организма и се потиска дишането. — Б.ред.