8
— Първо, ще ни хванат — казах. Не запалих двигателя, защото още обмислях това, което имах да й кажа, и исках да съм сигурен, че не ме вижда в тъмното.
— Разбира се, че ще ни хванат. И какво от това?
— Незаконно е.
— Кю, в общия контекст на нещата от тази нощ, каква опасност може да представлява Воден свят? Господи! След всичко, което направих за теб тази вечер, не можеш ли да направиш едно-единствено нещо за мен? Не можеш ли просто да млъкнеш, да се успокоиш и да спреш да подскачаш при всяко малко приключение? — И после добави някак на себе си: — Порасни малко, бъди мъж, по дяволите!
Сега вече побеснях. Мушнах глава изпод колана, за да мога да се наведа към нея.
— След всичко, което ТИ си направила за МЕН — почти й виках. Искала да съм уверен? Ето й един уверен. — Ти ли се обади на бащата на МОЯТА приятелка, която се чука с МОЯ приятел в мазето, така че никой да не разбере кой се обажда? ТИ ли развежда МОЯ задник из целия свят, не защото ТИ си толкова важна за мен, а защото АЗ имах нужда някой да ме повози и понеже ТИ беше най-близо? Това ли направи ТИ за мен тази вечер?
Тя не ме погледна. Просто седеше и се взираше право пред себе си в стената на магазина за мебели.
— И ти си помислил, че имам нужда от теб? Смяташ ли, че не можех да дам на Мирна Маунтуизъл едно хапче за сън, така че да спи цяла нощ, и да взема сейфа изпод леглото на нашите? Или не можех ли да вляза в стаята ти и да взема ключовете от колата ти, докато спиш. Не, аз нямах никаква нужда от теб, идиот такъв! Аз те избрах. И ти ме избра — каза ми тя и ме погледна. — И това е като обещание. Поне за тази вечер. В добро и в зло, в болест и в здраве, в богатство и бедност. Докато зората ни раздели.
Врътнах ключа, запалих двигателя и излязох от паркинга, но ако оставим настрани всичките й истории за работата ни в екип и т.н., все още имах чувството, че ме въвличат в нещо неприятно, че имам право на последна дума.
— Добре, ще те заведа, но ако Воден свят изпратят в университета Дюк писмо за това как уродливото чудовище Куентин Якобсен е влязъл с взлом в тяхната собственост в четири и половина сутринта, придружен от едно момиче с големи очи, онези в Дюк ще побеснеят. Освен това и родителите ми ще побеснеят.
— Кю, ти отиваш в Дюк и един ден ще станеш успял адвокат или нещо такова, ще се ожениш, ще имаш бебета, ще изживееш целия си малък животец, и в последните си мигове, когато се давиш в храчки и повръщано в старческия дом, тогава ще си кажеш: „Е, поне успях да вляза във Воден свят с Марго Рот Шпигелман в края на последната си година в гимназията. Поне тогава го направих това carpe diem5. Гепих един ден“.
— Noctem6 — поправих я аз. — Нощ е все пак.
— Добре де, ти си литературният крал, взе си короната. Сега ме заведи във Воден свят.
Докато карахме по I-4, не знам как се сетих за онзи ден, когато намерихме умрелия пич в парка, в неговия сив костюм… Може би затова бе избрала мен. И чак тогава се сетих какво каза за него и за струните. И после какво каза за себе си и за струните преди
няколко часа.
— Марго? — наруших тишината.
— Кю?
— Ти каза… когато онзи умря, ти каза, че вероятно всички струни в него са се скъсали, и тази вечер каза същото за себе си. Че и последната ти струна се е скъсала.
Тя се усмихна наполовина.
— Прекалено много се тревожиш. Нямам никакво намерение да се оставя на някакви деца да ме намерят накацана от мухи в някое прекрасно съботно утро в Джеферсън Парк — изчака малко и извади най-силния си аргумент: — Прекалено съм суетна за такава съдба.
Засмях се облекчено и слязох от магистралата. Свихме по „Интернешънъл драйв“, световната туристическа столица. Има хиляди магазини и всички продават едно и също — лайна. Лайна, оформени като миди, раковини, ключодържатели, стъклени костенурки, магнитчета за хладилници с формата на Флорида, пластмасови розови птици, приличащи на фламинго. Всъщност има няколко магазина, които буквално продават лайна. От броненосец. Една торбичка — 4,95 долара.
Но в 4:50 сутринта туристите спяха. Улицата беше съвсем пуста. Всичко беше мъртво. Магазин, паркинг, магазин, паркинг, магазин, паркинг и никакъв признак на живот.
— Воден свят е точно след паркинга — каза Марго. Тя се бе преместила отзад и ровеше в някаква раница. — Направих сателитните карти с плана за атаката ни, но не мога да ги намеря, по дяволите. Както и да е. Като минеш покрай паркинга, отляво трябва да има един магазин за сувенири.
— Отляво има около седемнайсет хиляди магазина за сувенири.