— Много интересно наистина — казах, макар че изобщо не беше интересно. Няма нищо по-тъпо от сънищата на другите хора.
— Това е метафора на съзряването — отвърна майка ми. — Пишеш на език — зрялост, не разбираш езика, използваш азбуката — зряло общуване с хората, но не я разбираш.
Майка ми работеше с побъркани тийнейджъри в детски центрове за превъзпитание и в затворите за малолетни. Мисля, че именно затова тя никога не се бе тревожила за мен, понеже не се занимавах с ритуални обезглавявания на плъхове и не пикаех върху собственото си лице. Ето защо тя си мислеше, че съм едно брилянтно възпитано дете.
Една нормална майка би казала: „Ей, изглеждаш така, сякаш излизаш от няколкодневна амфетаминова серия и миришеш на блато. Случайно да си танцувал фокстрот с ухапаната от змия Марго Рот Шпигелман преди… да речем… два часа?“. Но не, те предпочитаха да си говорят за сънища. Взех душ, сложих чиста тениска и джинси. Закъснявах, но това не беше нищо ново.
— Закъсняваш — каза мама, щом се върнах при тях в кухнята. Опитах се да се събудя достатъчно, колкото да се сетя как се връзват връзки на маратонки, но с гъстата мъгла в съзнанието ми мисията беше трудна.
— Знам — отговорих уморено.
Мама ме закара до училище. Седях на седалката, където беше седяла Марго. Майка не каза нищо почти през целия път, което беше много добре, защото бях заспал с подпряна на прозореца глава.
Когато спряхме пред училището, мястото, където Марго паркираше колата си беше празно. Не можех да й се сърдя, че закъснява. А и нейните приятели не се събираха толкова рано като моите.
Докато вървях към момчетата пред залата, Бен извика:
— Ей, Якобсен, сънувах ли, или ти… — поклатих леко глава да спре, той се усети по средата на изречението и веднага импровизира — и аз ходихме до Френска Полинезия и плувахме в лодка, направена от банани?
— Беше много вкусна лодка — отговорих. Рейдар повдигна многозначително вежди и тръгна към едно сенчесто дърво. Последвах го. — Питах Анджела дали се сеща за някоя за Бен… за бала де. Няма шанс — каза. — Погледнах Бен, който говореше оживено с бъркалка за кафе в устата.
— Кофти — отвърнах. — Но, от друга страна, е добре. Може да остане с мен и да си направим един Резърекшън маратон.
Бен се приближи и попита:
— Правите се на много тактични ли? Защото знам, че говорите за трагедията на живота ми, която се свежда до липсата на зайченце за бала.
После се обърна и влезе в училището, а ние го последвахме покрай залата. Няколко първокурсници и второкурсници седяха между нахвърляните по земята калъфи за инструменти и си приказваха.
— Защо изобщо искаш да ходиш? — попитах.
— Пич, това е абитуриентският ни бал. И е единственият, последният и най-добрият ми шанс да се превърна в мил спомен в ученическото албумче на някое зайченце.
Завъртях очи с досада.
Първият звънец удари — пет минути до час. Хората се заблъскаха и разтърчаха из коридорите. Точно като кучетата на Павлов. Тримата стояхме до шкафчето на Рейдар.
— Защо ми се обади за адреса на Чък Парсън в три часа през нощта?
Тъкмо обмислях как да отговоря на този въпрос най-ясно и сбито, когато видях Чък да върви към нас. Смушках Бен в ребрата и погледнах към Чък. Изборът на Чък бе да избръсне и лявата вежда. Вероятно бе преценил, че това е най-добрата стратегия.
— Мили боже! — каза Бен.
След секунди Чък бе наврял мутрата си в лицето ми, а аз бях отново залепен за шкафчето. Челото му беше гладко обезкосмено.
— К’во зяпате бе, задници?
— Нищо — каза Рейдар. — Да не си помисли, че гледаме веждите ти?
Чък развя среден пръст пред лицето на Рейдар, удари с все сила шкафчето до мен и замина по коридора.
— Ти ли направи това? — изуми се Бен.
— Не трябва да казвате на никого — предупредих и двамата. После тихо добавих: — Бях с Марго Рот Шпигелман.
— Бил си с Марго Рот Шпигелман в ТРИ СУТРИНТА? — Бен едва контролираше вълнението в гласа си. Кимнах. — Сами? — Кимнах. — Бил си с нея, правили сте секс? Трябва да ми разкажеш всяка подробност, всичко в детайл. Трябва да напишеш доклад. Не, не доклад! Реферат на тема „Как изглеждат и какви са на пипане гърдите на Марго Рот Шпигелман“. Трийсет страници. Минимум!
— Искам да направя рисунка с молив, но трябва да бъде вярна с оригинала — каза Рейдар.
— Приемат се и скулптури по темата — добави Бен.
Рейдар вдигна ръка да му дам думата. Дадох му я.