— Да, питам се дали е възможно да напишеш една секстина8 за гърдите на Марго Рот Шпигелман. Може да ползваш следните шест думи: розови, обли, твърдост, сочни, възглавница, меки.
— Аз лично считам, че поне една от думите трябва да бъде бурбурбурбурбурбурбурбур.
— Тази дума не я знам — казах.
— Това е звукът, който издава устата ми, когато прилагам върху някое зайченце патентованата от Бен Старлинг „Моторна Лодка“ — и показа какво е моторна лодка — онзи звук, който Бен Старлинг би издал, ако случайно някога, по някакво почти невъзможно стечение на обстоятелствата лицето му попадне между чифт женски гърди.
— Точно в тази секунда — казах — хиляди момичета в цяла Америка усещат леден полъх, страх и гадене, без да имат и най-малка представа защо. Не съм правил секс с нея, перверзен задник такъв!
— Типично! — рече Бен. — Единственият човек, който е в състояние да даде на едно зайченце това, от което то се нуждае, съм аз. И също така, аз съм единственият човек, на когото не му се отваря никаква възможност да демонстрира способностите си.
— Какво удивително съвпадение. Иди разбери — додадох. Животът си беше същият, всичко беше като всеки друг ден, само дето бях много уморен. Бях се надявал, че онази нощ ще промени живота ми, но не беше така. Все още не.
И вторият звънец удари. Забързахме за час.
Първият час — алгебра. Сутринта се събудих от половинчасовия си сън уморен до смърт, но все пак биваше. Обаче сега, в комбинация с алгебрата. просто не беше честно. За да не заспя, започнах да пиша бележка на Марго. Никога нямаше да й я пратя. Само обобщавах любимите си мигове от тази нощ. Но дори това не можеше да ме задържи буден. В един миг химикалът просто спря да се движи, полезрението ми се свиваше все повече и повече. Опитах се да си спомня дали да виждаш като през тунел е един от признаците на умората. Реших, че вероятно е така, защото единственото, което виждах, беше господин Джиминес пред дъската. И този образ беше единственото, което мозъкът ми бе в състояние да обработи.
— Куентин? — каза той. Бях крайно объркан, понеже в моята вселена се случваше само едно: господин Джиминес пише на дъската. Изобщо не можех да проумея как е възможно той да бъде и глас, и в същото време да е визуално присъствие в живота ми.
— Да?
— Чу ли въпроса?
— Да? — попитах пак.
— Нали вдигна ръка да отговориш?
Погледнах към ръката си, за да се уверя, че е вдигната. Беше. Никаква идея как съм я вдигнал и защо. Единственото, върху което работеше мозъкът ми, бе как да я сваля обратно и какви точно движения трябва да се направят във връзка с това начинание. След значителна борба на мозъчните клетки, успях да я сваля и след това с върховни усилия казах:
— Мога ли да ида до тоалетната?
— Отивай — отвърна той и после някой вдигна ръка и отговори на въпроса за някакво диференциално уравнение.
Отидох до тоалетната, наплисках се с вода, облегнах се на мивката и се огледах в огледалото. Очите ми бяха целите в червени кръвоизливи. Започнах да ги търкам, сякаш бяха нещо, което може да се изтрие или забърше. Естествено, не успях. И тогава ми хрумна брилянтна идея. Влязох в едната тоалетна, пуснах капака на седалката, седнах, облегнах се на стената и заспах. Сънят ми продължи около шестнайсет милионни от секундата, защото точно тогава звънецът удари. Станах и тръгнах към кабинета по латински, после се преместих към кабинета по физика, и после дойде четвъртото междучасие. Намерих Бен в столовата и му казах:
— Трябва да дремна.
— Айде да обядваме с КЗИГПМ — отвърна той.
КЗИГПМ беше петнайсетгодишният буик, който тримата по-големи братя и сестри на Бен бяха карали безотговорно и безнаказано и бе достигнал до Бен в следното състояние: целият облепен с тиксо и други залепващи ленти, както и в петна от най-разнообразни гами на кафеникавожълтото, като пръски от разстройство. Казваше се Карай Здраво и Го Прибери Мокър, но за кратко до наричахме КЗИГПМ. КЗИГПМ не се движеше с бензин, а с неизчерпаема човешка вяра и надежда. Сядаш на горещата седалка, излизат ти няколко мехура от допира с нажежената изкуствена кожа, после Бен врътва ключа, двигателят и той се опитва да врътне няколко пъти, подрипва като риба на сухо точно преди да направи последните си няколко мятания в борбата за въздух, няколко предсмъртни хлипа и край. Сетне започваш да се молиш по-съвестно и сърцато, моторът врътва няколко пъти, пак се молиш и накрая захапва.
Бен запали КЗИГПМ и пусна климатика. Три от четирите прозореца не се отваряха, но за сметка на това климатикът работеше безотказно, макар че първите няколко минути само вкарваше горещ въздух отвън, който се смесваше със запарения въздух в колата. Пуснах предната седалка до долу, излегнах се и му разказах всичко: как Марго дойде на прозореца ми, УолМарт, отмъщението, Сън Тръст Билдинг, как объркахме къщите, Воден свят, и Ще-ми-липсва-времето-прекарано-с-теб.