2
Марго изчезваше доста често. Ето защо в училище нямаше никакви масови кампании от сорта „Да намерим Марго“, но всички усещахме, че я няма. Гимназията не е нито демокрация, нито диктатура, нито анархия (противно на широко разпространеното мнение). Гимназията е монархия, като монархът се избира в зависимост от… божествеността му. И когато кралицата отиде на почивка, нещата се променят. По-точно казано — стават по-зле. Например миналата година, точно по време на екскурзията на Марго по Мисисипи, Бека пусна онзи слух за Кървавия Бен. И тази година нещата не отиваха на добре. Малкото момиченце, което бе сипало по невнимание масло вместо вода в огъня, бе избягало с пръст в устата. Пожарът беше неизбежен.
Сутринта успях да стана навреме, за да се кача в колата на Бен. Всички пред залата бяха необичайно тихи.
— Пич — започна Франк (един от приятелите ни) с много сериозно изражение, — Чък Парсън, Тади Мак и Клинт Бауер взели шевролета на Клинт и прегазили дванайсет от колелата на зайците и на второкурсниците.
— Гадно — казах и поклатих глава.
— Освен това — добави Ашли — някой сложил списък с нашите имена в тоалетната на момичетата и срещу тях… абе обидни неща.
Поклатих пак глава и се присъединих към общото мълчание. Нямаше смисъл да казваме на учители или директори, да се оплакваме, да ги накисваме, защото това беше пробвано и единственият възможен резултат беше още гърч за наша сметка. Обикновено чакахме някой, като Марго например, да им напомни, че са тъпи конски задници.
Но Марго ми беше отстъпила правото за откриването на контраофанзива. И тъкмо се канех да кажа нещо, когато в периферното ми зрение се появи гигантски човешки индивид с черна скиорска маска и голям зелен воден пистолет в ръка. Беше се засилил като за световен медал по спринт. Когато мина покрай нас, той ме изблъска по рамото, загубих равновесие и паднах върху напукания цимент. В момента, в който стигна до вратата, той се обърна и извика:
— Опита се да се будалкаш с нас, сега ще си получиш набиването.
Не познах гласа.
Бен и още един приятел ме вдигнаха на крака. Рамото ме болеше, но не исках да проличи, затова не го разтърках.
— Добре ли си — попита Рейдар.
— Да, няма проблем — и чак сега потърках рамото си.
Рейдар поклати глава:
— Някой трябва да обясни на тоя, че можеш да си получиш боя, можеш да набиеш някого, да бъдеш набит, но не може да си получиш „набиването“.
Засмях се. Някой посочи с глава към паркинга. Погледнах. Две момчета от малките вървяха към нас. Целите им тениски бяха мокри и висяха върху кльощавите им телца криви и натежали от шуртящата вода.
— Това беше пикня! — извика един от тях. Другият мълчеше и се стараеше да държи ръце встрани от тениската си, което нямаше как да стане, тъй като течността се стичаше от ръкава надолу по кожата на ръцете му.
— Животинска или човешка пикня? — попита някой.
— Де да знам, бе! Да не съм експерт по пикните?
Приближих се до момчето, сложих длан върху главата му, понеже само там нямаше урина, и казах:
— Ще оправим тая работа.
Удари вторият звънец и с Рейдар хукнахме за часа по математика. Щом седнах на чина и се опитах да раздвижа ръка, рамото ми изврещя от болка. Рейдар потупа тетрадката си, където беше написал: „Как ти е рамото?“.
Написах в ъгъла на моя лист: „В сравнение с малките, мога да кажа, че посрещнах утрото в поле, осеяно с усмихнати макове и няколко дъги над тях“.
Рейдар прикри смеха си, но не достатъчно добре, защото господин Джиминес го застреля с поглед. Написах: „Имам план, но преди това трябва да разберем кой е бил оня с маската“.
Рейдар написа: „Джаспър Хансън“. Името беше заградено няколко пъти. Това ме изненада.
„Как разбра?“
Рейдар написа: „Не забеляза ли, че тъпакът беше облякъл собствения си футболен екип с номера и всичко останало“.
Джаспър Хансън беше в малките класове. Винаги си бях мислил, че е напълно безобиден. Даже го намирах за… добронамерен, ако „здрасти-как-си-пич-добре-а-ти“ може да се зачете като форма на добронамереност. Не мислех, че е човек, който ще тръгне да пръска пикня по зайците в училище. Честно, в бюрократичната структура на гимназията Уинтър Парк, Джаспър Хансън беше нещо като Заместник-главен секретар по спорта и борбата с престъпността. Когато едно такова момче го повишат в ранг Вицепрезидент на Отдела по стрелба с пикня, нещата излизат извън контрол и трябва да се вземат незабавни мерки.