— Поне съм дяволски добър на Резърекшън — каза той и ме застреля в гръб, макар че играехме в един отбор.
Поиграхме още малко, после Бен се сви на пода, притиснал джойстика към гърдите си, и заспа. И аз бях уморен. Беше дълъг ден. Реших, че Марго ще се върне до понеделник. Но се чувствах горд, че аз бях този, който спря атаката на куците задници.
3
След тази нощ всяка сутрин поглеждах към прозореца й и търсех признак, че се е върнала, търсех признак на живот в стаята й. Тя винаги пускаше ратановите щори до долу, но откакто замина, майка й ги бе вдигнала и можех да видя част от синята стена и белия таван. Беше неделя сутринта, само четирийсет и осем часа, откакто изчезна. Знаех, че едва ли си е у дома, но когато погледнах към прозореца й и видях вдигната щора, усетих как разочарованието ме прониза.
Измих си зъбите и ритнах Бен няколко пъти в опит да го събудя. Излязох от стаята си по къси гащи и тениска и видях петима души седнали край масата за хранене. Майка ми и баща ми. Майката и бащата на Марго. И един нисък и пълен афроамериканец с много големи очила и в сив костюм. Държеше папка.
— Ъъъ… добро утро — казах.
— Куентин — обади се майка ми, — виждал ли си се с Марго в сряда през нощта?
Облегнах се на стената срещу непознатия. Вече бях решил какво да отговоря.
— Да. Появи се на прозореца ми около полунощ, поговорихме минутка или две, после господин Шпигелман я извика и тя се прибра.
— И това е всичко? Не я ли видя по-късно? — попита баща й. Изглеждаше доста спокоен.
— Не, защо?
Майката на Марго отговори с писклив глас:
— Е, май е избягала. За кой ли път — въздъхна тя. — Това е вече… кажи, Джош… четвърти път, нали?
— О, отдавна не ги броя — рече ядно той.
Афроамериканецът се обади:
— Подавате сигнал за пети път. Детектив Отис Уорън — каза и ми кимна.
— Куентин Якобсен — отвърнах.
Майка ми стана и прегърна госпожа Шпигелман през раменете.
— Деби, знам, че ситуацията е много тревожна и неприятна. Наистина съжалявам.
Тоя номер го знаех. Казваха му съпричастно изслушване. Психологически трик. Казваш на някого това, което знаеш, че изпитва, за да го накараш да се чувства разбран. Майка ми го прави постоянно.
— Не съм разтревожена, не съм ядосана — отвърна госпожа Шпигелман. — Аз съм до тук. Край с това.
— Точно така — подкрепи я мъжът й. — Днес следобед идва ключарят и сменяме ключалките. Тя е на осемнайсет. Детективът току-що каза, че повече нищо не можем да направим.
— Не казах точно това — прекъсна го детектив Уорън. — Казах, че не е малолетна и има законно право да напусне дома на родителите си.
Господин Шпигелман продължи да говори на майка ми:
— С радост бихме платили за университета й, но да поддържаме това… тази глупост. Кони, тя е на осемнайсет! И все така егоцентрична. Трябва да разбере, че така не става, трябва да разбере какви са последствията от подобно поведение.
Майка ми махна ръката си от рамото на госпожа Шпигелман и добави:
— Бих казала, че последствията от това трябва да са малко повече любов.
— Ти не си й майка, за теб тя не е дъщерята, която да стъпва отгоре ти като върху изтривалка за обувки. От десет години ни мачка. Имаме друго дете. Трябва да мислим и за него.
— И за себе си — добави бащата. После ме погледна. — Куентин, много съжалявам, ако се е опитала да те въвлече в нейните малки игрички. Не можеш да си представиш колко… колко неудобно се чувстваме. Ти си такова добро момче, а тя е… какво да кажа…
Оттласнах се от стената. Познавах родителите на Марго, но не съвсем добре. И въпреки това не бях предполагал, че могат да бъдат такива гадняри. Нищо чудно, че им беше ядосана в сряда през нощта. Погледнах към детектива. Той прелистваше папката.
— Знае се, че винаги оставя някаква следа, прав ли съм?
— Следи за разгадаване — каза господин Шпигелман и стана. Детективът бе сложил папката на масата и баща й се наведе да погледне. — Следи, загадки навсякъде из къщата. Когато избяга за Мисисипи, преди това яде супа с фиде като буквички. И тогава в купата си беше оставила точно четири букви — М, И, С, П. Беше много разочарована, че не бяхме успели да разберем какво е искала да каже. Тогава я попитах: „Как очакваш да те намерим, Марго, дори и да бяхме разбрали, че е Мисисипи? Това е голям щат!“.
Детективът прочисти гърлото си и каза:
— И е оставила Мини Маус на леглото си в нощта, когато е влязла в Дисни?