— Да, н…
— Не съм свършил. Работата е, че тези балони са толкова много. Дяволски много. Небето се задушава от тях. Минават един покрай друг, опират се, трият се един в друг, докато един върви насам, а друг натам. И всеки от тези балони в крайна сметка каца. На моето бюро, в моята папка. И след време човек започва да губи надежда. Навсякъде балони и всеки балон има майка или татко, или в най-лошия случай и майка, че и татко. И след време не можеш да видиш балоните като отделни балони, те са като една гъста маса балони в небето и една дебела папка на бюрото ми. Можеш да видиш всички наведнъж, но не можеш да видиш всеки един от тях поотделно. — Тук той спря и пое рязко дъх, сякаш току-що осъзнаваше нещо. — Но понякога се случва така, че сядаш и си говориш с някое добро момче с големи очи и твърде много коса за слабото му лице и много ти се иска да го излъжеш, защото изглежда добро момче. И ти е кофти за това момче, защото единственото по-кофти нещо от небе, пълно с балони, е това, което вижда това момче: един ясен, прелестен ден, който вече не е така прелестен, защото то вижда един-единствен отлитащ балон. Но когато струната се скъса, момче, не можеш да я залепиш. Разбираш ли ме?
Кимнах, макар че не бях сигурен, че разбирам. Той стана.
— Уверен съм, че ще се върне. Дано това да ти помогне малко.
Представих си Марго като балон. Хареса ми. Но мисля, че детективът бе усетил повече напрежение и тревога в мен, отколкото всъщност чувствах, и затова се бе принудил да използва такова поетично сравнение. Знаех, че ще се върне. Балонът щеше да спадне и тя щеше да кацне в Джеферсън Парк. Винаги бе кацала тук.
Тръгнах след детектива към всекидневната, той пожела да се върне в къщата на Шпигелман и да поразгледа из стаята й. Госпожа Шпигелман ме прегърна и каза:
— Винаги си бил такова добро момче. Съжалявам, че те забърка в тази нелепица.
Господин Шпигелман ми стисна ръката и си тръгнаха. Веднага щом вратата се затвори след тях, баща ми възкликна:
— Господи!
— Господи! — съгласи се майка ми.
Баща ми ме прегърна през рамо.
— Доста неприятни вибрации, нали, приятелче?
— Те са пълни задници — казах. Родителите ми винаги одобряваха, когато псувам или говоря свободно пред тях. Направо виждах как сияят от кеф, понеже това означавало, че им имам доверие, че се чувствам свободен да бъда себе си в тяхно присъствие. Но въпреки това, и двамата бяха тъжни и разтревожени.
— Родителите на Марго страдат от тежък пристъп на наранен нарцисизъм всеки път когато тя действа обратно на техните очаквания — каза татко.
— Това им пречи да бъдат добри родители — допълни майка.
— Те са задници — повторих.
— Тя има нужда от внимание — каза баща ми. — И аз бих имал такава нужда с такива родители.
— Ще е голям шок за нея, когато се прибере — допълни майка. — Да те захвърлят така! Да те оставят на улицата, когато имаш нужда от любов и грижа! Когато трябва да те обичат.
— Може да дойде да живее тук, като се върне — казах, без да се замислям, и едва когато го изрекох, осъзнах гениалността на идеята. Очите на мама грейнаха, но после видя нещо в изражението на баща ми и ми отвърна в обичайния си умерен тон.
— Разбира се, че е добре дошла, макар че това ще доведе до нови предизвикателства. Като се има предвид, че живеем до Шпигелман. Но когато се върне в училище, непременно й кажи, че може да остане тук, а ако не иска да остане при нас, има много възможности и ние с радост ще ги обсъдим с нея.
Бен излезе от стаята ми. Косата му беше не само предизвикателство към законите на физиката, но и доста солидно доказателство, че законите на гравитацията не важат за всички материи, ако приемем, че косата на Бен след сън е вид материя.
— Добро утро, госпожо Якобсен. Добро утро, господин Якобсен. Винаги е удоволствие да Ви видя.
— Добро утро, Бен. Не знаех, че си останал да спиш тук.
— Ми то и аз разбрах преди минутка — каза той. — Какво има? Какъв е проблемът?
Разказах му за детектива, за родителите на Марго, за това, че фактически се води за изчезнало пълнолетно лице, когато свърших, той кимна и каза:
— Може да го обсъдим на порция гореща… игра на Резърекшън.
Усмихнах се и тръгнах след него към стаята ми. Рейдар дойде след малко и веднага щом се появи, ме изритаха от играта, защото мисията беше трудна, и макар че от трима ни само аз имах играта, не бях много добър. Гледах как се движат из космическата станция, която се бе превърнала в събор на вампири.