— Интересно — отвърнах. Майката на Марго бе казала, че следите, които Марго оставя, никога не могат да те отведат до нещо, но аз знаех, че бе оставила верига от следи, едната водеше към другата. И ги бе оставила за мен. Тогава се сетих какво ми каза в Сън Тръст Билдинг. Че изглеждам по-добре, когато излъчвам увереност. Обърнах плочата и пуснах „Племенницата на Уолт Уитман“. Беше първата песен от втората страна. Не беше никак лоша.
Тогава видях Рути на вратата на стаята. Гледаше ме въпросително.
— Намери ли някакви следи, Рути? — попитах. Тя поклати глава и каза тъжно:
— Не, вече търсих навсякъде.
Рейдар ме погледна и ми направи знак с глава към Рути.
— Мога ли да те помоля да ни направиш една услуга? Иди да наблюдаваш за мама и тати. Става ли? — тя кимна и тръгна. Затворих вратата след нея.
— Какво има? — попитах Рейдар. Той ни извика с ръка към монитора.
— Една седмица, преди да изчезне, Марго е влизала доста често в Омникшънъри. Виждам броя на логванията й с потребителското й име, което е запазила. Запазила е и паролата си. Но е изтрила архива на браузъра, затова не мога да разбера какво е търсела.
— Рейдар, виж кой е Уолт Уитман — предложи Бен.
— Поет — казах аз. — Деветнайсети век.
— Жестоко! Поезия! — Бен завъртя очи с досада.
— Че какво й е на поезията? — попитах.
— Поезията е толкова емо11. О, болка! О, таз болка непростима. Вали. В душата ми вали — ето как Бен обясни възгледите си върху поезията.
— Да, да, сигурно ми рецитираш Шекспир — казах саркастично, за да го накарам да млъкне. — Имал ли е някаква племенница тоя Уитман? — Попитах Рейдар. Той вече бе отворил на страницата му в Омникшънъри. Як мъж с голяма брада. Никога не го бях чел, не го бях чувал, но изглеждаше добър поет.
— Ами… и да е имал, не е ясно, не е знаменита. Пише, че е имал двама братя, но не пише за децата им. Мога да питам, ако искаш.
Поклатих глава, нямаше нужда, нещо не беше както трябва, нещо липсваше. Започнах пак да оглеждам из стаята. На най-долния рафт на библиотеката с плочи имаше и книги. Предимно учебници от средното, раздърпано копие на „Аутсайдерите“ на Хинтън12 и няколко тийнейджърски списания. Нищо общо с Уолт Уитман, още по-малко с племенницата му.
Прегледах книгите на нощното й шкафче. Нищо интересно.
— Логично е да има поне стихосбирка или нещо такова на тоя Уитман. Но няма — казах.
— Има! — извика Бен развълнувано. Беше клекнал до рафта с книгите и чак сега я видях. Беше мушната между два учебника. Уолт Уитман „Тревни листа“. Извадих я. На корицата имаше снимка на Уитман. Светлите му очи ме гледаха проницателно.
— Много добре — казах на Бен.
— Така е. Сега, с риск да ме наречете старомоден, може ли вече да се омитаме. He ми се иска да съм тук, когато родителите й се върнат.
— Не пропускаме ли нещо?
Рейдар стана.
— Очевидно този път е оставила доста ясна следа. Трябва да има нещо в тази книга. Но все пак е странно. Без да се сърдиш, но не разбирам защо винаги досега е оставяла следи за родителите си, а сега да ги е оставила за теб?
Свих рамене. Не знаех защо. Но, разбира се, се надявах. Може би Марго искаше да види колко уверен мога да бъда, да се убеди, да ме провери. Може би този път искаше да бъде намерена. Може би искаше аз да я намеря. Може би така, както бе избрала точно мен в онази безкрайно дълга нощ, сега бе решила да ме избере за втори път. И може би този, който я намери, щеше да бъде богато възнаграден, отрупан с нечувани благини от съкровищницата на Марго.
Бен и Рейдар си тръгнаха малко след като се прибрахме в нас, но не и преди да прегледат книгата, в която нямаше никакви очевидни следи. Ядох студена лазаня направо от хладилника и се прибрах в стаята си с Уолт. Беше първо издание на класически романи на издателство „Пенгуин“. „Тревни листа“. Минах отгоре-отгоре през въведението и започнах да разлиствам стихосбирката. Имаше няколко цитата, подчертани в синьо, всички от безобразно и безпрецедентно дългото стихотворение „Песен за мен самия“13. А два реда бяха подчертани в зелено.
Прекарах почти целия следобед да търся някаква логика в тези два реда. По едно време даже започнах да си мисля, че Марго се опитва да ми каже, че трябва да започна да си изкарвам прехраната с разбиване на врати от пантите им или нещо такова. Прочетох и препрочетох всичко, подчертано в синьо.
11
От английски език — емоционален; младежко движение, свързано предимно с пънк и електронната музика, характеризиращо се с определен начин на живот, възгледи и мода. — Б.пр.
12
Роман на американската писателка Сюзан Елоис Хинтън, който е филмиран през 80-те и проследява живота на две враждуващи младежки банди. — Б.ред.