— Прав ли съм? — обърна се Харун към баща си. — За това място ли се разказва в твоята приказка?
Защото всичко съвпадаше: Рашид бе тъжен и яхтата-лебед незабавно се забули от Мъглата на Покрусата, а Надутия Обачеи беше такъв горещ въздух под налягане, че нищо чудно да е предизвикал жежкия вятър.
— Променливата страна е само приказка, Харун — отвърна Рашид. — А тук сме в истинския свят.
Когато Харун чу думите „само приказка“, той разбра, че Шах Дрън-Дрън е наистина безнадеждно потиснат, защото само дълбокото отчаяние би го накарало да произнесе такива кощунствени слова.
Междувременно Рашид бе влязъл в спор с Надутия Обачеи.
— Не мога да повярвам, че очаквате от мен медени сладкодумия. Най-добрите приказки не винаги са ведри. Хората с удоволствие слушат тъжовни разкази, стига да са хубави.
Надутия Обачеи побесня от яд и взе да врещи:
— Глупости! Условията в договора са кристално ясни! Само притчи за повдигане на духа! Да не съм чул тъжнокисели глупости! Ако искаш ти пари, весел винаги бъди!
Още не изрекъл тези думи и горещият вятър задуха с удвоена сила, а докато Рашид затъваше в покрусено мълчание, зеленикавожълтата мъгла с клозетна миризма се юрна към тях през езерото, водите се разбуниха както никога досега, зашибаха яхтата и я заклатиха обезпокоително като че в отговор на яростта на Обачеи (а също така, ако питате мен, в отговор на нарастващия гняв на Харун, предизвикан от държането на Обачеи).
Мъглата забули повторно яхтата-лебед и Харун вече нищо не виждаше, само дочуваше панически звуци. Нещастните гребци се развикаха:
— Олеле! Потъваме!
Вбесеният Обачеи врещеше възмутено, защото приемаше влошените метеорологични условия като лична обида. Но колкото повече писъци и крясъци се чуваха, толкова повече се разваляше времето и по-нажежен ставаше засилващият се вятър. Затрещяха зловещи гръмотевици и ослепителни мълнии прорязаха мъглата като неземни неонови ефекти.
Харун реши, че няма друг изход освен да приложи на практика своята теория за Променливата страна.
— Внимание! — провикна се той в мъглата. — Всички да ме слушат! Имам да направя важно съобщение! Спрете да говорите! Нито дума! Запушалки на устите! Пълното мълчание е от голямо значение. Всички да млъкнат! Едно, две, ТРИ!
В гласа му се бе промъкнала нечувана дотогава властна нотка, която го изненада не по-малко от останалите, но гребците и дори Обачеи му се подчиниха безпрекословно. И незабавно парещият вятър се укроти, а гръмотевиците и мълниите утихнаха. Сетне с усилие на волята Харун овладя раздразнението, което будеше в душата му Надутия Обачеи, и вълните се успокоиха в мига, в който той спря да се ядосва. Зловонната мъгла обаче не се разсея.
— Направи ми една услуга — обърна се Харун към баща си. — Една-единствена. Започни да мислиш за най-щастливите мигове в живота си. Спомни си гледката, която представляваше долината К, когато излязохме от тунела Е. Мисли за сватбения си ден. Моля те!
И след минутка само вонящата мъгла се разкъса като стара прогнила риза и хладният вечерен полъх я отнесе надалече. Луната огря отново водите на езерото.
— Видя ли — обърна се Харун към баща си. — Оказва се, че не е само приказка.
Рашид чак се засмя на глас.
— Хубаво е човек да те има под ръка, когато изпадне в затруднение, Харун Халиф? — кимна той. — Свалям ти шапка.
— Лековерни ми господин Рашид — възкликна Надутия Обачеи. — Надявам се, че не сте повярвали на хлапашките фокуси. Времето е несигурна работа — ту се разваля, ту се оправя. Точка по въпроса.
Харун не издаде с нищо мнението си за господин Обачеи. Той със сигурност се бе убедил в едно: че светът, в който живеем, е изпълнен с чудеса, затова вълшебните думички като нищо могат да се окажат правдиви.
Яхтата се наричаше „Хиляда и две нощи“ защото (както се изфука господин Обачеи) във всичките приказни хиляда и една нощ нямало нощ като тази. Прозорците на яхтата до един бяха изрязани във формата на вълшебна птица, риба или звяр: птицата Рух от приказката за Синдбад мореплавателя, Кита, който поглъщал хора, Огнедишащата ламя и така нататък. От прозорците струеше светлина и фантастичните чудовища се виждаха отдалеч, светещи в мрака.
Харун тръгна подир Рашид и господин Обачеи нагоре по дървената стълба към верандата от изящно резбовано дърво, а оттам влязоха в салон с кристални полилеи, троноподобни кресла с възглавнички от тежък копринен брокат и орехови масички, издялани във формата на дървета с плоски върхове, по които се виждаха миниатюрни птички и нещо като крилати дечица, които бяха всъщност, то се знае, феи. Стените бяха целите покрити с лавици, изпълнени с книги в кожени подвързии, ала повечето се оказаха фалшиви, защото зад тях се криеха барове с напитки и килери за метли. Книгите на единия рафт обаче се оказаха истински и бяха написани на език, който Харун не успя да разчете, а илюстрациите представляваха най-странните рисунки, които някога бе виждал.