— Ерудирани господин Рашид — заговори Обачеи. — Като имам предвид професията ви, сигурно ще проявите интерес към тези книги. Тук за свое възвишено удоволствие и просвещение ще намерите пълно издание на приказките, известни като „Океан на приказните потоци“. Ако случайно изчерпите въображението си, ще можете успешно да го попълните.
— Да го изчерпя? Какви ги приказвате? — разсърди се Рашид, стреснат да не би Обачеи да е знаел през цялото време за страшните събития, разиграли се в град Г. Ала Обачеи го потупа по рамото.
— Докачливи ми господин Рашид! Аз само се пошегувах като мимолетна мълния, като облаче, довеяно от свежия полъх. То се знае, че очакваме представлението ви с пълно доверие във вашите възможности.
Ала Рашид отново изпадна в мрачно настроение. Време беше да си ляга.
Униформен моряк отведе Рашид и Харун в стаите им, които се оказаха по-разкошни дори от салона за гости. В центъра на рашидовата спалня имаше огромен разноцветен дървен паун. С ловки движения морякът свали гърба на пауна и разкри под него просторно и удобно легло. За Харун бе отредена съседната стая, в която той откри също тъй грамадна костенурка, която по подобен начин се превърна в легло, щом морякът смъкна черупката й. Харун се чувстваше малко неловко, задето щеше да спи в костенурка със свлечена черупка, но като си припомни, че е възпитано момче, побърза да каже:
— Благодаря ви. Много е приятно.
— Приятно ли каза? — изсмя се от прага на стаята Надутия Обачеи. — Неуместни млади момко, ти се намираш на борда на „Хиляда и две нощи“! „Много приятно“ нищо не значи! Признай си поне, че е свръхвеликолепно, невероятно и направо фантастично!
Рашид погледна Харун и в погледа му се четеше съжаление, че не са изхвърлили този хвалипръцко в езерото, когато са можели да го сторят, след което прекъсна пискливите излияния на Обачеи.
— Както каза Харун, много е приятно. А сега ще спим. Лека нощ.
Обачеи намусено се изнесе от покоите им.
— За който няма вкус, за жалост и най-доброто е нахалост — чуха те последните му думи. — Утре, неценящи господин Рашид, е ваш ред. Ще видим колко „приятен“ ще ви намери вашата публика.
Тази нощ Харун просто не можеше да заспи. Лежеше върху гърма на костенурката, облечен в любимата си дълга нощница (яркочервена на морави шарки), въртеше се и се мяташе и тъкмо най-сетне да задреме, когато някакъв шум от съседната стая, където спеше Рашид, го разсъни — дочу скърцане, куркане, стенания и мърморене, последвани от приглушен вик.
— Излишно е… няма да мога… с мен е свършено… завинаги!
Харун се приближи на пръсти до вратата между двете стаи, предпазливо я открехна, надзърна и видя Шах Дрън-Дрън по синя нощница без морави шарки, обикалящ край леглото-паун и мърморещ на себе си, докато дъските на пода скърцаха и стенеха.
— Само хвалебствени приказки — как не! Аз съм Океан от Приумици, а не някакъв си разсилен, с когото могат да се разпореждат както им скимне!… Ама не — какво говоря! Ще се изкача на сцената и от устата ми ще излязат само някакви ъканици и туй то!… И тогава ще ме накълцат на кайма и край на моя милост — финито, хатам-шуд! Я да не се самозаблуждавам повече и да зарежа всичко, да изляза в пенсия, да анулирам абонамента си… Защото откакто тя си отиде, магията вече я няма.
В този миг се обърна към вратата между двете стаи и извика:
— Кой е там?
Нямаше как, Харун се обади:
— Аз съм. Не можах да заспя. Май заради костенурката. Прекалено е зловеща.
Рашид кимна тъжно.
— Странно, но и аз имам затруднения с моя паун. На мен лично костенурката повече ми допада. Какво ще кажеш за птицата?
— Предпочитам я — призна си Харун. — Птица ми звучи по-добре.
И така Харун и Рашид си размениха спалните. Това е причината, поради която Водният Джин, който навести „Хиляда и две нощи“ същата вечер и се промъкна в стаята с пауна, се озова лице в лице с будно, ококорено момче, на ръст колкото него.
Ако трябва да бъдем точни, Харун тъкмо се бе унесъл най-сетне в сън, когато го разбудиха скърцане, къркорене, стенания и ломотене. Първата му мисъл бе, че костенурката не се е оказала за баща му по-удобно ложе от пауна. Но веднага си даде сметка, че шумът не идва от бившата му спалня, а от неговата си баня. Вратата й бе отворена, вътре светеше и момчето изведнъж съзря някаква фигура тъй изумителна, че не се поддаваше на описание.