— Изпрати съобщението по обичайния канал — сви рамене Ако. — По П2С3О.
— Това пък какво е?
— Какво може да бъде? От само себе си се разбира — лукаво се усмихна Водният Джин. — Процес Прекалено Сложен За Обяснение. — Но като видя как се ядоса Харун, добави: — В конкретния случай става дума за Мисловни Вълни. Ние се настройваме на тяхната честота и подслушваме мислите му. Много напредничава технология.
— Напредничава или назадничава, този път сбърка, не улучи, криво си разбрал, ще останеш на сухо. — Харун имаше чувството, че започва да звучи като Водния Джин и тръсна глава, за да се отърве от натрапчивите фрази. — Баща ми категорично не се е отказал. Не можеш просто така да му прекъсваш източника на приказките.
— Заповед — лаконично отвърна Ако. — Всички оплаквания и запитвания да се отнесат до Великия Контрольор.
— Тоз пък какво толкова велико контролира?
— Как какво? Процеса Прекалено Сложен За Обяснение. Обитава Дом П2С3О в град Гъп на Кахани. Всички писма да се адресират до Моржа.
— Какъв Морж?
— Ама ти защо не внимаваш, като ти се говори! — възмути се Ако. — В Дом П2С3О в град Гъп се трудят множество бляскави личности, но Великият Контрольор е само един. Те са Яйцеглавите. Той е Моржа. Разбра ли сега? Ясно ли ти стана? Проумя ли?
Харун попи всички тези сведения.
— А писмото по какъв начин ще стигне дотам? Водният Джин се изкикоти доволно.
— Няма начин — отвърна. — Разбра ли сега цялата красота на замисъла?
— Ни най-малко — тросна се Харун. — Пък и дори да отвъртиш кранчето на Приказната Вода, баща ми пак ще може да разказва.
— Всеки може да разправя небивалици — отговори Ако. — Например лъжците, измамниците и мошениците. Но за приказки с Извънредна Съставка… за тях дори най-добрите разказвачи не могат да минат без Приказни Води. Разказвачеството се подклажда с гориво също като колите и ако не разполагаш с Вода, просто си оставаш без Пара.
— Защо смяташ, че трябва да ти вярвам — възпротиви се Харун, — когато не виждам нищо в тази баня освен най-обикновена вана, тоалетна, умивалник и не по-малко обикновени кранове за вода, на които пише Топло и Студено?
— Я виж тук — посочи Водният Джин празното пространство двайсетина сантиметра над умивалника — Вземи в ръка Разединителния Инструмент и почукай с него по това място, където според теб няма нищо.
Недоверчивият Харун, който се опасяваше от клопка, накара Водния Джин да се отмести по-надалеч и чак тогава последва указанията му. Дзън! Прокънтя Разединителният Инструмент, като се удари в нещо извънредно твърдо и не по-малко невидимо.
— Ето на! — възкликна Джинът и се ухили от ухо до ухо. — Това беше Разказваческото Кранче.
— Пак нищо не разбирам — намръщи се Харун. — Къде все пак се намира този твой Океан? И как стига Приказната Вода до това невидимо Кранче? Как действа водопроводната мрежа? — Но като зърна лукавото пламъче в очите на Ако, въздъхна и си отговори: — Не ми казвай, аз сам ще се сетя. Посредством П2С3О.
— Улучи право в целта. Уцели окото. Десет от десет възможни.
И в този миг Харун Халиф? взе едно решение, което щеше да се окаже най-важното в живота му.
— Господин Ако — заяви той учтиво, но твърдо. — Налага се да ме вземете със себе си в град Гъп, за да се срещна с Моржа и да оправя това глупаво недоразумение с Водоснабдяването на баща ми преди да е станало късно.
Ако поклати глава и разпери широко ръце.
— Изключено. Отговорът е не, сваля се от дневния ред, и дума не може да става. Достъпът до град Гъп в Кахани край бреговете на Океана на Приказните Потоци е забранен за външни лица, строго регламентиран, стопроцентово немислим. Аз мога да отида там. Но ти? И дума да не става, хич не се надявай, няма начин, забрави.
— В такъв случай — мило му се усмихна Харун, — ще трябва да се прибереш там без това. — И размаха под носа на Джина Разединителния Инструмент. — И ще те питам какви обяснения ще даваш на началството си.
Последва продължително мълчание.
— Добре — съгласи се синебрадият. — Завря ме в миша дупка, притисна ме до стената, набута ме в задънена улица, няма накъде да мърдам. Да хващаме пътя, да потегляме, да отпрашваме, дим да ни няма. Мисълта ми е — ако ще ходим, да ходим.
Сърцето на Харун примря и се спусна някъде в петите му.
— Да не искаш да кажеш — запелтечи той — сега, веднага?