— Събуди се, отвори очи, ела на себе си — чу той притеснения глас на Ако.
Отвори очи и се намери изтегнат в цял ръст на гърба на хупото Обаче. До него седеше Водният Джин и видът му беше много разтревожен и дори повече разочарован, че Харун някак си бе успял да задържи в ръка Разединителния Инструмент.
— Какво стана? — попита Ако. — Предполагам, че си спасил принцесата и двамата сте се отправили да живеете щастливо. Защо тогава тези стенания и мятания? Не обичаш ли Приказки за Спасени Принцеси?
Харун разказа какво беше преживял в приказката, при което Ако и Обаче станаха много сериозни.
— Направо не мога да повярвам — каза най-сетне Ако. — За пръв път откак свят светува, нивга досега, безпрецедентна случка.
— Радвам се да го чуя — отвърна Харун. — Защото вече си мислех, че си налучкал най-подходящия начин да ми оправиш настроението.
— От замърсяването е — сериозно постанови Водният Джин. — Толкова ли не разбираш? Нещо или някой е изхвърлил нечистотии в Океана. И, естествено, приказките съвсем се объркват. Хупо, изглежда отдавна не съм обикалял постовете си. Щом като следи от замърсяването има тук в Дълбокия Север, в Гъп положението трябва да е кризисно. Бързо! С пълна скорост! Това може да означава война!
— С кого? — попита Харун.
Ако и Обаче потрепераха от страх.
— С Чупландия, която се намира на Обратната Страна на Кахани — отговори хупото без да помръдне човка. — Това е работа на водача на чупвалите — Жреца на Безабан.
— Тоз пък кой е? — продължи да разпитва Харун, у когото вече се прокрадваше съжалението, че не остана да си лежи в леглото-паун, а взе, че се забърка с Водни Джинове, Разединителни Инструменти, говорещи механични хупоти и приказни океани в небесата.
— Името му — прошепна Водният Джин и небето помръкна за миг, докато го произнасяше — е Хатам-шуд.
Далеч на хоризонта проблясна раздвоена като змийски език мълния. Харун усети как кръвта му се смразява.
5.
ЗА ГЪПИТАТА И ЧУПВАЛИТЕ
Харун помнеше думите на баща си относно Хатам-шуд.
„Прекалено много станаха измислиците, оказали се истина“ — рече си той. Хупото Обаче незабавно откликна, без да помръдне човка:
— Каква Приказна Луна ще е нашата Кахани, ако небивалиците и измислиците не се срещаха на всяка крачка?
И Харун бе принуден да признае, че в думите му има много истина.
Забързаха на юг към град Гъп. Хупото реши да продължи по вода и забръмча като моторница, а Приказните Потоци се разплискаха във всички посоки.
— Това да не смеси приказките? — притесни се Харун. — Може да настъпи страшна бъркотия.
— Спокойно! — извика хупото. — Всяка свястна приказка ще издържи на едно хубаво раздрусване! Бррръм!
Харун изостави тази явно безперспективна тема и насочи вниманието си към по-важни неща.
— Разкажи ми още за Хатам-шуд.
Какво беше неговото изумление, когато Ако му отговори почти със същите думи, които чу и от Рашид Халиф?:
— Той е най-големият враг на всички приказки, дори на самия Език. Хатам-шуд е Принц на Мълчанието или поне — Водният Джин спря да говори със звънкия глас, който използуваше досега — така разправят. А що се отнася до Чупландия и нейните обитатели чупвалите, повечето приказки са клюки и бабини деветини, защото поколения наред никой от нас не е прекосявал Ивицата на Здрача и не е преминавал в Непрестанната Нощ.
— Ще ме извините — прекъсна го Харун, — но не съм особено наясно с вашата география.
— Хм — изсумтя хупото Обаче. — Виждам, че образованието ти куца.
— Говорите нелогични неща — ядоса се момчето. — Вие самите цял ден ми надувахте главата с хвалбите си как Бързината скривала тази Луна от земните хора. Така че нямате основания да очаквате от нас познания за нейната топография, основни стоки за износ и прочие.
Ала очите на Обаче изпускаха закачливи искрици. „Никак не е лесно да общуваш с машини, — рече си Харун. — Нищо не можеш да прочетеш по изражението на лицата им и е изключено да се досетиш кога те будалкат.“
— Благодарение на гения на Яйцеглавите от Дом П2С3О — започна Обаче, който се смили над Харун, — скоростта на въртенето на Кахани вече е овладяна. В резултат на това Гъпландия се къпе в Безкрайно Слънце, а от другата страна — в Чуп — вечно цари полунощ. А между двете се намира Ивицата на Здрача, върху която много отдавна, по заповед на Великия Контрольор, гъпитата построиха нерушима (а също така и невидима) Силова Стена. Истинското й име е Стената на Дърдоран — на името на нашия крал, който, естествено, няма нищо общо с построяването й.