Въпреки шептенето, той бе чут от тълпата, струпала се в препълнената Градина. Присъстващите се обърнаха, недоумяващи, към този чужденец, чието невежество бе тъй забележително (не по-малко от нощницата му). Харун забеляза сред множеството доста хора, които също като мъжа на балкона имаха гладки, лъскави и плешиви глави. Всички носеха бели лабораторни престилки и явно бяха Яйцеглавите от Дом П2С3О, чийто гений управляваше Машините Много Сложни за Описание (или М2С3О ), произвеждащи Процеса Прекалено Сложен за Обяснение.
— Вие ли сте?… — започна той, но те го прекъснаха, защото — бидейки Яйцеглави — разбираха от половин дума.
— Ние сме Яйцеглавите — кимнаха, а по лицата им се изписа: Не можем да повярваме, че това не ти е известно. Сетне посочиха грейналия от балкона плешивец и добавиха: — А това е Моржа.
— Този ли е Моржа? — възкликна Харун, поразен. — Но той изобщо не прилича на морж! Защо го наричате така?
— Заради разкошните му гъсти мустаци — поясни един Яйцеглав, а друг додаде с възхита:
— Виж ги! Нали са Върхът! Тъй космати! Тъй копринено-гладки!
— Ама… — понечи да възрази Харун, но Ако го сръга в ребрата.
„Може би, ако човек толкова е лишен от окосмение — каза си момчето, — и тази жалка умряла мишка ще ти изглежда Върхът“.
Крал Дърдоран вдигна ръка. Тълпата утихна. (Крайно необичайно събитие за Гъп.)
Кралят понечи да заговори, но нямаше думи и само поклати злочесто глава, докато отстъпваше назад. Принц Боло се развика неудържимо с пискливия си глуповат глас:
— Те я отвлякоха! Моята Бърборана, моята Принцеса! Слугите на Жреца я задигнаха преди няколко часа! Подлеци, мръсници, гадове, псета! Кълна се, че ще си платят за това!
Генерал Китаб продължи:
— Лоша работа, дявол да я вземе! Местонахождението й е неизвестно, но най-вероятно я държат затворена в чупската цитадела — Ледения Замък на Хатам-шуд в град Чуп, в сърцето на Непрестанната Нощ! Гръм и мълния! Лоша работа, хм!
— Изпратихме послания на Жреца Хатам-шуд — продължи Говорителят на Говорилнята. — Те се отнасят както за подлата отрова, която се излива в Океана на Приказните Потоци, така и за отвличането на принцеса Бърборана. Настояваме да се сложи край на замърсяването и да върнат в срок от седем часа отвлечената девица. Нито едно от исканията ни не бе изпълнено. Затова съм принуден да ви уведомя, че в момента Гъп и Чуп са в състояние на война.
— Бързината на действията е от основно значение — обърна се Моржа към тълпата. — Отровите вече се разпространяват с такава скорост, че ще унищожат Океана, ако не се вземат мерки да се доберем до дъното на проблема.
— Да спасим Океана! — извика множеството.
— Да спасим Бърборана! — провикна се принц Боло.
Този призив обърка за миг насъбралите се, след което те добродушно промениха своя призив:
— За Бърборана и Океана! Принц Боло явно остана доволен.
Водният Джин Ако се обърна към Харун с най-подкупващата си усмивка.
— Е, млади Крадльо, сега сме в състояние на война — каза с престорено съжаление. — Това означава, че никой в Дом П2С3О няма да има време да се занимава с твоята нещастна молбичка. Така че можеш спокойно да ми върнеш Разединителния Инструмент, а сетне — представи си — ще те върна у дома безплатно, без да ти взема нищичко! Какво по-справедливо от това?
Харун стисна Инструмента с все сила и войнствено издаде напред долната си устна.
— Ако няма Морж, няма да има и Разединител. Това е последната ми дума!
Ако прие думите му с философско примирение, бръкна в един от безбройните си джобове и измъкна от любимите шоколадови десерти на Харун, само че огромен.
— Почерпи се — рече.
Изведнъж усетил глад, Харун прие с благодарност.
— Не знаех, че ги правите тук на Кахани.
— Не ги правим — отвърна Ако. — Кахани произвежда само основните хранителни продукти. За вкуснотии и други нездравословни разкоши се налага да отскачаме до Земята.
„Ето значи какъв бил произходът на Неидентифицираните Летящи Обекти — изумено си помисли Харун. — Сега разбирам и какво търсят при нас — хапване.“
Точно в този миг на дворцовия балкон настъпи оживление. Принц Боло и Генерал Китаб влязоха вътре за малко, след което се появиха отново и обявиха, че гъпски патрули, навлезли в Ивицата на Здрача в търсене на улики за местонахождението на принцеса Бърборана, били арестували някакъв чужденец — крайно подозрителен тип, който не бил в състояние да обясни убедително нито кой е, нито какво прави на Ивицата.
— Ще го разпитам лично през всички вас! — провикна се Боло, а генерал Китаб не възрази, макар че явно се смути от това предложение.