В следващия миг четирима Пажове изведоха на балкона един мъж по дълга нощница, с ръце, вързани зад гърба и чувал, нахлузен на главата.
Когато свалиха чувала, челюстта на Харун увисна и недояденият шоколад падна от ръката му.
Мъжът, застанал треперещ на дворцовия балкон между принц Боло и генерал Китаб, беше бащата на Харун — Рашид Халиф? Разказвача, злочестият шах Дрън-Дрън.
6.
РАЗКАЗЪТ НА ШПИОНИНА
Залавянето на „шпионин“ от Земята предизвика ужас и брожение из Градината на Удоволствията, а когато той се представи като „просто разказвач и дългогодишен абонат на вашата служба за Приказна Вода“, всеобщото възмущение достигна своя връх. Харун започна доста грубо да си пробива път през тълпата. Множество очи се впериха с подозрение в този втори земен жител, също издокаран с нощница, който се блъскаше и изобщо имаше превъзбуден вид. А Харун се закатери нагоре по седемте тераси на Градината на Удоволствията право към дворцовия балкон, като по пътя си чуваше мърморенето на гъпитата: „Наш абонат!… Как е могъл да ни предаде и да помага на Чупвалите!… Горката принцеса Бърборана!… Никому зло не е сторила, освен дето пееше ужасно, направо да ти спука тъпанчетата!… Не беше и картинка за гледане, но това оправдание ли е?… Истината е, че не можем да имаме доверие на никого от Земята…“
Харун все повече се вбесяваше и започна още по-силно да блъска тълпата. Водният Джин Ако не изоставаше от него и само подвикваше:
— Чакай де, имай търпение, на пожар ли тичаш?
Но Харун дори не забави ход.
— Как постъпват гъпитата с шпионите? — попита той гръмогласно и сърдито Водния Джин. — Сигурно им изтръгват ноктите един по един, докато си признаят. Бавно и мъчително ли ги убивате или по бързата процедура на електрическия стол — с един милион волта?
Водният Джин (както и всички останали гъпита, чули този словесен изблик) се ужаси и наскърби.
— Откъде тази кръвожадност? — извика той. — За пръв път чувам за такива безобразия!
— Тогава какво? Отговори ми! — настоя Харун.
— Не знам — изпуфтя Ако, който с мъка подтичваше подир неудържимото момче. — Досега не ни се е случвало да ловим шпиони. Може би е редно да го сгълчим. Или да го поставим в ъгъла. Най-добре ще е да го накараме да напише хиляда и един път „Повече няма да шпионирам“. Или това е прекалено строго?
Харун не отговори, защото най-сетне бяха стигнали до балкона.
— Татко! — провикна се той. — Какво правиш тук?
Всички гъпита до един ги зяпнаха учудено, а Рашид Халиф? (който още трепереше от студ) беше не по-малко изумен.
— Момчето ми! От теб наистина всичко може да се очаква.
— Той не е шпионин! — разкрещя се Харун. — Това е баща ми и единственото, което не му е наред, е че изгуби своя дар слово.
— Точно така — мрачно отвърна Рашид с тракащи зъби. — Давай, кажи на всички, разправи го на цял свят.
Принц Боло изпрати един от пажовете си да проводят Харун и Ако до царските покои в сърцето на двореца. Пажът, на вид не по-възрастен от Харун, се представи като „Фарфар?“, което се оказа едно от най-разпространените имена в Гъп както за момчета, така и за момичета. Беше облечен в униформена правоъгълна туника, върху която Харун различи текста на приказка, озаглавена „Боло и златното руно“.
„Странно — помисли си момчето. — Аз пък бях убеден, че в тази приказка се разказва за друг герой.“
Докато вървяха през лабиринтообразните коридори на царския дворец в Гъп, Харун забеляза, че много от останалите пажове на царската гвардия също са облечени в полупознати приказки: „Боло и вълшебната лампа“, „Боло и четирийсетте разбойника“, „Боло Мореплавателя“, „Боло и Жулиета“, „Боло в страната на чудесата“. Всичко това крайно озадачи момчето, но когато то се обърна към Фарфар? за разяснение, пажът отвърна:
— Сега не е моментът да обсъждаме модата. Големците на Гъп те очакват, за да ви разпитат двамата с баща ти.
Все пак Харун забеляза, че въпросът смути Фарфар?, чието лице видимо почервеня.
„Всичко с времето си“ — помисли Харун.
В Тронната зала Рашид разказваше историята си на принц Боло, генерал Китаб, Говорителя и Моржа. (Крал Дърдоран се бе оттеглил, уморен от притеснения за съдбата на Бърборана.) Беше увит в одеяло, а краката му киснеха в леген с топла вода.
— Сигурно се питате как пристигнах в Гъп — започна той, като сърбаше гореща супа. — Постигнах го посредством някои хранителни процедури.
Харун го погледна недоверчиво, но останалите го слушаха със зяпнали усти.
— Тъй като страдам от безсъница — продължи Рашид, — постепенно установих, че някои храни, ако се приготвят както трябва, не само приспиват, но и отнасят спящия където той пожелае. Този процес е известен като „превъзнасяне“. Ако се овладее добре, човек може да се събуди там, където го е бил отнесъл неговият сън. С други думи да се събуди вътре в съня си. Аз пожелах да замина за Гъп, но поради някои грешки в изчислението на посоката се озовах посред Ивицата на Здрача, облечен само в тази крайно неподходяща дреха и направо замръзнах, което охотно признавам.