Выбрать главу

— Какви са тези храни? — полюбопитства Моржа.

Рашид се бе съвзел достатъчно, за да повдигне тайнствено вежди, какъвто си му беше обичаят, и да отвърне:

— Позволете ми да имам свои тайни. Ще спомена само супа от лунни боровинки, опашки на комети и планетен прах. Тази супа, между другото, е много вкусна — добави той с друг тон.

„Ако на това повярват, ще може да ги върти на малкия си пръст — рече си Харун. — Ей сега ще си изтърват нервите, няма начин, и ще го подложат на разпит с мъчения.“

Вместо това обаче принц Боло се изсмя гръмогласно, глуповато и тупна Рашид Халиф? по гърба, поради което той изпръска всички със супата.

— Не само любител на приключения, но и остроумен разказвач — похвали го той. — Браво на теб. Много ми харесваш, човече.

И се плясна по бедрото.

„Ама че доверчив народ са тези гъпита — продължи да се учудва замисленият Харун. — На всичкото отгоре са и нежни души. Водният Джин можеше да се пребори с мен и да ми отнеме Разединителя, но той нито веднъж не опита, дори когато бях в безсъзнание. А щом като най-тежкото наказание за истински шпионин е да напише не повече от хиляда и едно извинения, значи са и крайно миролюбиви. Какво ли ще правят, ако им се наложи да водят война? Те са направо загубени, за нищо не стават…“ Мислите му останаха незавършени, защото за една бройка да добави: Хатам-шуд.

— Когато бях в Ивицата на Здрача — чу той гласа на баща си, — видях някои неприятни неща и чух още по-неприятни. Там има лагер за войските на чупвалите. Непрогледночерни палатки обгърнати в страховита тишина… Защото слуховете, които сте дочули, са верни — Чупландия е паднала във властта на „Тайнството на Безабан“ — култ към Мълчанието или Немотата, чиито последователи дават клетви цял живот дума да не проронят, за да докажат своята преданост. Да, аз се промъкнах тайничко покрай палатките на чупвалите и така научих всичко това. Едно време Жрецът Хатам-шуд проповядваше нетърпимост единствено към приказките, историите и мечтите, но сега е станал по-суров и се противопоставя на Словото, произнесено по всякакъв повод. В град Чуп училищата и съдилищата са затворени и не са в състояние да действат поради Законите на Мълчанието… Разбрах също така, че някои обезумели последователи на Тайнството се докарват до такова невменяемо състояние, та зашиват устните си със здрав канап, за да умрат бавно от глад и жажда, пожертвали се от любов към Безабан…

— Ама кой е този Безабан? — не се стърпя Харун. — Вие може да знаете, но аз си нямам представа.

— Безабан е гигантски идол — обясни Рашид на сина си. — Колос, издялан от черен лед, който се издига в сърцето на крепостта-дворец на Хатам-шуд — Цитаделата Чуп. Говори се, че идолът няма език, но се хили страховито, оголил зъби, всеки колкото къща.

— Съжалявам, че зададох този въпрос — каза Харун.

— Чупвалски войници сновяха напред-назад в онзи зловещ Здрач — продължи да разказва Рашид. — Бяха наметнати с дълги плащове, под които зървах от време на време проблясването на дълги, страшни ками. Но, господа, на всички ви са известни разказите за Чуп. Това е земя на сенки, на книги, заключени с катинари, на изтръгнати езици, тайни конспирации и пръстени, пълни с отрова… Защо прекарах толкова време край този ужасен лагер? Бос, посинял от студ, аз вървях към далечното зарево на хоризонта. Пътем минах покрай Стената на Дърдоран — Силовата Стена. Господа, тя е в ужасно състояние. Цялата е на дупки и много лесно може да се проникне през нея. Това е известно на чупвалите и видях да я прекосяват… Също така видях със собствените си очи отвличането на Бърборана.

— Какво каза? — изкрещя Боло, скочи на крака и зае изключително глупава поза. — Защо чак сега ни казваш? Фу! Продължавай, за Бога, говори!

(Когато Боло произнасяше подобни високопарни слова, останалите висши сановници явно се притесняваха и извръщаха лица.)

— Та аз си пробивах път през бодливите храсти към брега на Океана — продължи Рашид, — когато се приближи една лодка с формата на лебед, цялата в сребро и злато. В нея имаше млада жена с много дълга коса и златен обръч на главата. Тя пееше — моля да ме извините, — най-отвратителната песен, която съм чувал през живота си. Освен това зъбите и носът й…