— Не е необходимо да задълбавате — прекъсна го Говорителят на Говорилнята. — Няма съмнение, че, е била Бърборана.
— Бърборано, Бърборано! — завайка се Боло. — Ще чуя ли нявга твоя сладък, сладък гласец, ще зърна ли отново нежното ти личице?
— Тя какво правеше там? — попита Моржа. — Та това са опасни места.
На това място Ако, Водният Джин, се изкашля.
— Господа — започна той, — може би не ви е известно, но младежта на Гъп посещава от време на време Ивицата на Здрача, тоест понякога, искам да кажа извънредно често. Тъй като живеят вечно окъпани от светлината на слънцето, те закопняват за звездите, за Земята, за Другата Луна, грейнала в небето. Това, което вършат, е храбро в техните очи. Пък и нали там е Стената на Дърдоран, си мислят те, тя ги закриля. Тъмнината, господа, крие една привлекателност — тайнственост, неизвестност, романтика…
— Романтика? — изкрещя Боло и измъкна меча си от ножницата. — Мръсен Воден Джин! Би трябвало да те намушкам! Нима намекваш, че моята Бърборана е търсела там любов?
— Не, не! — паникьоса се Ако. — Хиляди извинения, връщам си думите назад, не това исках да кажа.
— Няма основания за притеснения — побърза да успокои принца Рашид и Боло бавно и неохотно прибра меча в ножницата. — Тя беше с придворните си дами. Кикотеха се и говореха за Силовата Стена, колко им се иска да отидат при нея и да я докоснат. „Искам да разбера какво представлява тази знаменита невидима стена — чух я да казва. — Щом като окото не я вижда, може би пръстите ще я усетят и езикът ще я вкуси?“ Точно тогава група чупвали, явно минали през някоя дупка в Стената и наблюдавали скришом принцесата иззад бодливите храсти, сграбчиха дамите и ги отнесоха, ритащи и пищящи, към лагера на Чуп.
— Що за мъж сте вие — грубо се присмя принц Боло, — да останете скрит в храстите и да не си помръднете пръста, за да ги спасите от ужасната участ?
Моржа и Говорителят като че ли се наскърбиха от последната забележка на принца, а Харун пламна от гняв.
— Този принц… Как смее! — прошепна яростно на Ако. — Ако не беше мечът му, щях… щях…
— Знам — отвърна също шепнешком Водният Джин. — Принцовете са си такива. Но не се безпокой. Ние не му даваме да върши нищо важно.
— А вие какво искате? — с достойнство се сопна Рашид на принца. — Да им се опълча както съм невъоръжен, по нощница и примрял от студ, да изскоча като романтичен глупак от скривалището си, та да ме сграбчат и убият? Това ли искате? Тогава кой щеше да ви донесе новината и да ви посочи пътя до лагера на чупвалите? Като толкова държите, принц Боло, правете се на герой. Някои хора предпочитат разума пред героизма.
— Трябва да се извиниш, Боло — промърмори Говорителят и след много перчене и мръщене, принцът се подчини.
— Бях прекалено рязък — каза. — Искрено сме ви благодарни за новината.
— Има още нещо — продължи Рашид. — Докато чупвалските войници отвличаха принцесата, чух ги да казват нещо ужасно.
— Какво? — изкрещя Боло и изскочи напред. — Ако са я оскърбили…
— „Наближава Големият Празник на Безабан“, рече единият — поясни Рашид. — „Защо в този ден да не принесем гъпската принцеса в жертва? Ще й зашием устните и ще я прекръстим на принцеса Мълчана.“ И всички се изсмяха.
Мълчание се възцари в Тронната Зала. И, естествено, Боло пръв го наруши.
— Значи няма секунда за губене! Свикайте въоръжените сили — всички Пажове, всички Глави, всеки Том! На война! На война! За Бърборана! Само Бърборана!
— За Бърборана и Океана — напомни му Моржа.
— А, да — неохотно се съгласи Боло. — И Океана, разбира се, то се знае.
— Ако искате — предложи Рашид, — ще ви заведа до лагера на чупвалите.
— Браво! — похвали го Боло и отново го тупна по гърба. — Не бях прав, ти си мъж и половина!
— Ако ще ходиш — каза Харун на баща си, — не си въобразявай, че няма да дойда и аз.
Макар че Вечният Ден в Гъп внушаваше на Харун странното усещане за стоене на едно място, той изведнъж си даде сметка, че е капнал от умора. Усети, че не е в състояние да контролира бавното затваряне на клепачите си и в следващия миг тялото му бе обладано от такава разчекваща прозявка, че тя привлече вниманието на всички в царствената Тронна Зала. Рашид Халиф? помоли да подслонят Харун за през нощта и така — въпреки енергичните му протести (Никак не ми се спи, ама никак!), Харун бе отпратен в леглото. Наредиха на пажа Фарфар? да покаже стаята на момчето.
Фарфар? поведе Харун по коридори, нагоре по стълби, надолу по стълби, по още коридори, през портали, зад ъгли, вътрешни дворове и балкони, пак по коридори. Докато вървяха, пажът (който явно не бе в състояние да сдържа повече насъбралите се думи) се впусна в тирада, насочена срещу Бърборана: