— Глупаво момиче! Ако моята годеница си изпросеше подобно отвличане, защото не е с всичкия си да се навира в Ивицата на Здрача и да се лигави по звездите и — още по-лошо — да пипа глупавата Стена, аз едва ли ще седна да обявявам войни, за да си я върна. По-скоро ще кажа „много ти здраве“, като й знам носа, пък зъбите… хайде да не задълбаваме… При това не съм споменал дума за пеенето й… Ти не можеш да си представиш какъв ужас е това. И вместо да я оставим да си изгние, сега ще хукнем подире й и вероятно ще ни избият, защото няма да виждаме в тъмното…
— Близо ли е вече спалнята ми? — попита Харун. — Защото не съм сигурен, че ще мога да направя още крачка.
— На всичкото отгоре тези униформи… нали ме питаше за униформите? — продължи Фарфар?, без да му обърне никакво внимание, като крачеше все тъй енергично през преддверия, виещи се стълби и дълги коридори. — Кой, мислиш, ги измъдри? Все тя, Бърборана — ето кой! Обяви, че щяла да вземе мерки за обновяване гардероба на кралските пажове и да ни превърне в крачещи любовни писма — това беше първоначалното й хрумване — и след като бяхме принудени цяла вечност да ходим издокарани в „котенце мое“, „твоя вечно любяща“, „мили Заю-баю“ и други подобни, от които да се разповръщаш, смени решението си и накара да пренапишат всички известни приказки в света с нейния Боло в главната роля. Така че сега вместо Аладин, Али-баба, или Синдбад има само Боло, Боло, Боло… Можеш ли да си представиш! Цял Гъп ни се смее в лицето, да не ти казвам какво чуваме зад гърба си!
Изведнъж, с широка победоносна усмивка, Фарфар? спря пред една невероятно внушителна врата и обяви:
— Твоята спалня!
При което вратата рязко се отвори, охраната сграбчи и двамата за ушите и им нареди да изчезват, преди да са ги хвърлили в най-дълбоката тъмница, задето са се опитали да нахълтат в покоите на самия крал Дърдоран.
— Признай си, че се изгубихме — обърна се Харун към пажа.
— Добре де, дворецът е доста объркан и ние малко се изгубихме — призна Фарфар?. — Но поне си поприказвахме като хората.
Последната забележка така разядоса Харун, че въпреки крайното си изтощение той замахна вяло с ръка към главата на Фарфар?, с което крайно изненада пажа. Кадифената шапка падна от главата му… от главата й, защото с падането си освободи водопад от лъскава черна коса, която се стече по раменете на Фарфар?.
— Защо го направи? — изстена пажът. — Сега вече всичко изпорти!
— Ама ти си момиче! — изтъкна Харун очевидното.
— Шът! — изсъска Фарфар? и побърза да напъха косата си обратно в шапката. — Ти какво — да не искаш да ме уволнят!
Тя повлече Харун към една ниша и дръпна завесата, за да не ги вижда никой.
— Да не мислиш, че е много лесно за едно момиче да получи такава служба? Толкова ли не знаеш, че момичетата по цял ден трябва да лъжем и да мажем, за да постигнем нещо? На теб вероятно всичко ти е било поднесено на тепсия откакто си се родил, но някои от нас трябва да се борят!
— Искаш да кажеш, че само защото си момиче не ти разрешават да бъдеш паж? — попита Харун, полузаспал.
— Ти да не би да правиш всичко, каквото ти кажат? — разгорещено взе да спори Фарфар?. — Може би си изяждаш всичкия спанак и дори карфиола? Може би…
— Поне бих се справил с простата задача да покажа на човека къде е спалнята му — успя да се вмъкне Харун в словоизлиянието й.
Фарфар? изведнъж се усмихна широко и закачливо.
— Може би дори си лягаш веднага, щом ти кажат? И може би през ум няма да ти мине да се качиш на покрива на двореца през тайния проход, който е тук, до теб?
И с тези думи Фарфар? натисна едно копче, замаскирано в сложната дърворезба на една от стените на нишата, и след като двамата се изкатериха по стълбата, появила се след отдръпването на панела, Харун се настани на плоския покрив насред — то се знае — все още ослепителната слънчева светлина и се загледа към Гъпландия и Градината на Удоволствията, където беше вече в ход подготовката за война, и Лагуната, в която се трупаше огромна флотилия от механични птици, и към застрашения Океан на Приказните Потоци. Изведнъж Харун си даде сметка, че никога преди не се е чувствал по-бодър, макар че всеки миг можеше да рухне от крайно изтощение. И точно тогава, без да каже нито дума, Фарфар? извади от джоба си три меки топки от златна коприна, подхвърли ги във въздуха, където те заблестяха от слънцето, и започна да жонглира.