Подмяташе ги зад гърба си, под единия крак, над другия, със затворени очи, легнала долу, докато Харун онемя от възхита. От време на време тя подхвърляше топките нависоко, бръкваше отново в джобовете си, вадеше нови и много скоро жонглираше с девет, после с десет и накрая с единайсет топки. Всеки път Харун си казваше: „Няма да успее да ги задържи всичките във въздуха“, но тя вадеше поредната топка и я присъединяваше към вихрушната галактика от меки свилени слънца.
Жонгльорството на Фарфар? напомни на Харун за най-прекрасното представление, дадено от баща му Рашид Халиф?, Шах Дрън-Дрън.
— Винаги съм мислел, че разказването на приказки прилича много на жонгльорството — успя най-сетне да изстиска някакъв глас. — Задържаш множество различни разкази във въздуха и ги подмяташ нагоре-надолу и ако те бива в тази работа, няма да изтървеш нищо. Така разказването на приказки прилича донякъде на жонглирането.
Фарфар? сви рамене, улови всичките си златни топки и ги прибра в джобовете си.
— За това не знам — каза, — но исках да разбереш с кого си имаш работа.
Харун се събуди след няколко часа в тъмна стая (след като се обърнаха за помощ към втори паж, накрая все пак откриха спалнята му и той заспа пет секунди след като Фарфар? дръпна завесите и му пожела лека нощ).
Някой седеше върху гърдите му. Нечии ръце бяха обвили врата му и го душаха…
Беше Фарфар?.
— Изгрей, слънчице! — прошепна тя заплашително — И ако ме обадиш, следващия път ще довърша душенето. Ти може да си добро момче, но аз съм едно много лошо момиче — понякога.
— Няма да те обадя — обеща Харун, като едва си поемаше въздух.
Фарфар? го пусна и се усмихна широко.
— Бива си те, Харун Халиф? — каза тя. — А сега — вън от леглото, докато не съм те изритала. Време е да се явиш на служба! Армията се е строила в Градината на Удоволствията и всеки момент потегля на война.
7.
КЪМ ИВИЦАТА НА ЗДРАЧА
„Поредната Приказка за спасяване на принцеса, в която се забърквам — мислеше Харун, докато се прозяваше сънливо. — Интересно дали и тази ще свърши зле.“
Нямаше нужда дълго да се чуди.
— Впрочем — подметна нехайно Фарфар?, — позволих си по молба на един твой познат Воден Джин да измъкна изпод възглавницата ти Разединителния Инструмент, който си му задигнал без дори окото ти да мигне.
Ужасен, Харун затърси отчаяно из завивките, но от Разединителя нямаше и следа, а с него бе изчезнала и надеждата да се срещне с Моржа и да издейства подновяването на абонамента на Рашид за Приказна Вода…
— Мислех, че си ми приятелка — каза той с укор в гласа.
Фарфар? само сви рамене.
— Твоят план и без това е безнадеждно остарял — рече. — Водният Джин ми разказа всичко, но баща ти сам пристигна тук и ще може да се оправи и без твоя помощ.
— Нищо не разбираш — тъжно въздъхна момчето. — Исках аз да му го издействам.
Откъм Градината на Удоволствията се дочуха бойни тръби. Харун скочи от леглото и изтича към прозореца. Долу в Градината цареше голямо оживление или по-скоро шумолене на Пажове. Стотици и хиляди кльощави фигури в правоъгълни униформи, които наистина шумоляха като хартия (само че много по-силно), се щураха наоколо по най безразборен начин и спореха как точно трябва да се подредят.
— Аз съм преди теб!
— Не ставай смешен! По план аз трябва да застана пред теб…
И понеже всички Пажове бяха номерирани, както забеляза Харун, изглеждаше от лесно по-лесно да се установи кой пред кого е. Той изтъкна този довод пред Фарфар?, която отвърна:
— Нещата не са толкова прости в реалния свят, господинчо. Много от Пажовете са с повтарящи се номера, затова трябва да разберат от коя Глава са, кой Том и прочее, и прочее. Освен това в униформите има допуснати много печатни грешки, така че номерата поначало са сбъркани.
Харун погледа как Пажовете се блъскат, карат, размахват юмруци във въздуха, препъват се един в друг и накрая сподели:
— Не ми се вижда да е много дисциплинирана армия.
— Не бива да съдиш за книгата по корицата — сопна му се Фарфар?, след което (явно ядосана) заяви, че повече не можела да го чака, защото и без това закъснявала. Така че — то се знае — Харун трябваше да я догонва, все още с червената си нощница на морави петна, без да си е измил зъбите или сресал косата и без да има време да изтъкне недостатъците в нейните аргументи. Докато препускаха из коридори, нагоре по стълби, надолу по стълби, през галерии, през вътрешни дворове, по още коридори, Харун говореше задъхан: