— Що за идея — спасете Бърборана!
— За спасяване плаче предимно Океанът!
— Веднага да насочим тези действия наши…
— Към източника на отрова, дет така ни плаши!
— Преди всичко — Океанът, защото се разваля…
— Той струва много повече от щерката на краля!
Харун се порази от тези думи.
— Това ми звучи като бунтовни приказки — каза той, а Ако, Гупи, Бага и Мали намериха изказването му за твърде интересно.
— Какво е това „бунтовен“? — полюбопитства Ако.
— Растение ли е? — попита и Мали.
— Нищо не разбирате — опита се да им обясни Харун. — Това е прилагателно.
— Глупости — отряза Водният Джин. — Прилагателните не приказват.
— Нали казват, че парите приказвали — рече Харун и се усети, че го въвлякоха в спор (изглежда споровете бяха прилепчиви). — Защо не и прилагателните? Кажете ми де! Защо не и всичко останало?
Другите млъкнаха намусено за малко, след което просто смениха темата и се върнаха към въпроса на деня — кое е по-важно, спасяването на Бърборана или на Океана? Но Рашид Халиф? намигна на Харун, с което приповдигна леко духа му.
Разгорещена караница се носеше над водата и откъм Птицебаржите:
— Аз пък казвам, че сме тръгнали за зелен хайвер!
— Ами тя Бърборана си прилича на зелен хайвер.
— Как смеете, господине! Та вие говорите за обичната ни принцеса, възлюбената прекрасна годеница на на нашия многоуважаван принц Боло!
— Прекрасна? Да не си забравил вече гласа й, носа, зъбите?…
— Добре, добре. Дай да не задълбаваме в тази насока.
Харун забеляза и самия генерал Китаб, яхнал крилат механичен кон досущ като на Боло, който пърхаше от една Птицебаржа до друга, да не би да изпусне някоя дума. Очевидно свободата, на която се радваха Пажовете и останалите граждани на Гъп, бе тъй голяма, че старият генерал явно с удоволствие слушаше тези многословни и цветисти хули и окото му не мигаше. На Харун дори му се стори, че в много от случаите генералът всъщност предизвикваше споровете, а сетне се присъединяваше към тях с възторжено доволство, като вземаше ту едната страна, ту (за да се позабавлява) изразяваше противоположно мнение.
„Ама че армия — каза си Харун. — Ако и на Земята войниците се държаха по този начин, отдавна да са ги предали на военния трибунал.“
— Обаче обаче обаче има ли смисъл да се предоставя на хората Свобода на Словото — обори го хупото Обаче, — ако след това, според теб, не бива да им се разрешава да я ползват? И нима има нещо по-силно от Силата на Словото? Затова е редно да бъде упражнявана до край.
— Днес Силата на Словото положително няма да страда от недостиг на упражнения — отвърна Харун. — Имам чувството, че гъпитата не биха могли да запазят тайна, дори ако от това зависеше животът им.
— Затова пък бихме могли да разкриваме тайни, за да спасим живота си — обори го Ако. — Аз например знам безброй крайно пикантни и забавни тайни.
— Също и аз — присъедини се към него хупото, без да помръдне човка. — Да започваме ли?
— Не — категорично ги възпря Харун. — Няма да започваме.
Рашид така се забавляваше, че за малко да падне от механичната птица.
— Ох, млади ми Харун Халиф? — изкикоти се той. — Твоите приятели ще ме спукат от смях.
Гъпската армада продължи напред сред всеобщо веселие, като всички обсъждаха оживено и най-подробно тайните планове за бойни действия на генерал Китаб (които той споделяше с всеки, направил си труда да го попита). Въпросните планове бяха обсъдени точка по точка, огледани от всички зрителни ъгли, анализирани, предъвкани, и накрая — след безкрайно дърляне — одобрени. А когато Рашид Халиф?, който също като Харун взе да храни съмнения дали си струва изричането на толкова много приказки, се осмели да постави под съмнение ползата от тях, Ако, Обаче, Мали, Гупи и Бага се впуснаха със същата неизчерпаема енергия и страст в спорове доколко въпросът му е основателен.
Само принц Боло беше разсеян. Пореше въздуха с летящия си механичен жребец начело на гъпските войски и мълчеше. Не поглеждаше ни наляво, ни надясно — очите му бяха вперени в хоризонта. За него споровете не съществуваха — Бърборана преди всичко и точка по въпроса.
— Защо — учуди се Харун — Боло е толкова целеустремен, когато на всички останали в тази армада им трябва сума време, за да вземат някакво решение?
Отговори му Мали, Плаващият Градинар, който се плъзгаше по водата редом с него. Гласът му беше като аромат на цвете, излизащ от месестите люлякови устни.