Сянката и Воинът се съединяваха в краката, но извън това тя като че ли беше съвършено независима. Изглежда животът в света на мрака й бе вдъхнал сили, на каквито не можеше да се надява в нормално осветения свят. Гледката вдъхваше ужас.
Самият Воин също представляваше внушителна гледка. Дългата му пригладена коса висеше до кръста, завързана на опашка. Лицето му бе боядисано в зелено, с алени устни, пресилено черни вежди и очи и бели черти по бузите. Обемното му бойно облекло от кожа с плътни наколенки и подплънки на раменете го правеха дори по-едър, отколкото беше. Харун за пръв път виждаше такава великолепна спортна форма и умело боравене с меча. Каквито и номера да измисляше Сянката, Воинът не падаше по-долу. И като ги гледаше как се сражават, съединени в пръстите на краката, Харун си помисли, че приличат на балетисти, изпълняващи прекрасен танц, наситен с грациозност, танц без музика, в безмълвна тишина, защото музиката всъщност звучеше в техните глави.
В този миг зърна очите на Воина и сърцето му се вледени. Какви страховити очи! Вместо бяло, имаха черно, ирисите бяха сиви като сумрака, а зениците — бели като мляко.
„Нищо чудно, че чупвалите обичат тъмнината — проумя изведнъж Харун. — Денем явно са слепи като къртици, защото очите им са точно обратното на нашите — като филмов негатив, от който някой е забравил да отпечата снимка.“
Докато наблюдаваше бойния танц на Воините-Сенки, Харун се замисли над странното приключение, в което се оказа въвлечен. „Колко ли противоположности участват в тази битка между Гъп и Чуп? Гъп е светлина, Чуп е мрак. Гъп е топъл, Чуп е смразяващо леден. Гъп е постоянно дърдорене и шум, Чуп е ням като сянка. Гъпитата обичат Океана, чупвалите се опитват да го отровят. Гъпитата обичат приказките и речта, чупвалите явно ги ненавиждат яростно.“ Това бе война между Любовта (към Океана или принцесата) и Смъртта (която Жрецът Хатам-шуд бе намислил както за Океана, така и за принцесата.)
„Но работата не е чак толкова проста — продължи да разсъждава той, защото танцът на Воините-Сенки му бе показал, че и тишината крие своебразно изящество и красота (така, както говорът може да е лишен от изящество и красота), че Действието може да отстъпва по благородство на Думите, а създанията на мрака са също тъй прекрасни, както и децата на светлината. — Ако гъпитата и чупвалите не се ненавиждаха тъй силно, те биха си допадали. Нали казват, че противоположностите се привличат.“
Точно в този миг Воинът-Сянка като че настръхна и се вдърви, обърна необикновените си очи към храста, зад който се криеха гъпчани, издължи сянката си и я изпрати право при тях. Тя се извиси над главите им, вдигнала чудовищно дългия си меч. Воинът-Сянка (след като прибра собствения си меч в ножницата, което с нищо не се отрази на Сянката) тръгна с бавни стъпки към тяхното скривалище. Ръцете му се движеха безспир, като в танц на омразата и гнева. Все по-бързи, все по-красноречиви ставаха жестовете му, а сетне — сякаш обзет от отвращение — отпусна ръце и (о, ужас на ужасите!) заговори.
8.
ВОИНИ-СЕНКИ
Усилието да издаде звуци изкриви и без това умопомрачителното лице на Воина-Сянка (зелена кожа, алени устни, страни на бели ивици и прочее) в страховити, уродливи форми.
— Гогогол — изгъргори той. — Кафкафка.
— Ъ? Какво каза? Какво каза тоя? — гръмогласно пожела да узнае принц Боло. — Една дума не мога да му разбера.
— Ама че хвалипръцко, ако питаш мен — изсъска Фарфар? в ухото на Харун. — Такъв си е нашият Боло. Прави се на много важен и нахакан, защото си въобразява, че по този начин няма да забележим как всеки момент ще напълни гащите от страх.
Харун се попита защо ли Фарфар? продължава да служи на принц Боло, след като явно има твърде ниско мнение за него, но си замълча, от една страна защото не желаеше да чуе от нея нещо рязко и оскърбително за себе си, а от друга понеже момичето вече доста му допадаше, от което следваше, че той няма нищо против и мненията й. Но най-вече защото над тях се извисяваше гигантска Сянка с грамаден меч в ръка, докато един Воин грухтеше и пръхтеше на няколко крачки от тях… С една дума сега не му беше до разговори.
— Ако, както се твърди, народът на Чуп почти не разговаря напоследък заради наредбите на Жреца, нищо чудно, че този Воин временно е изгубил контрол над гласа си — обясни Рашид Халиф? на принц Боло, който обаче никак не се впечатли от думите му.
— Лоша работа — заключи принцът. — Направо не мога да си обясня защо хората не умеят да говорят свястно.
Воинът-Сянка, без да обърне никакво внимание на принца, продължи да ръкомаха по посока на Рашид и успя да изграчи няколко думи.