Под палубите Тъмният кораб представляваше огромно пещероподобно помещение, опасано на различни нива от пешеходни пътеки, съединени със стълби. Освен това беше пълно с машинария. И то каква!
— Прекалено Сложна За Описание — промърмори Водният Джин.
Въздухът бе изпълнен с бумтене на машини и скърцане на бъркачки, трясъци на повдигачи и блъскане на сита, бръмчене на изстисквачки и думкане на замразители. Хатам-шуд ги чакаше на една висока площадка, като подмяташе мозъка на хупото Обаче от едната си ръка в другата. Още щом Харун и Ако (и стражата им, естествено) се приближиха, той се зае да им обяснява сухо всичко наоколо.
Харун се насили да го слуша, но от гласа на Жреца вееше такава скука, че на човек тутакси му се приспиваше.
— Това са Бъркачки на Отрова — заразправя Хатам-шуд. — Налага се да произвеждаме огромни количества разнообразни отрови, защото всяка приказка в Океана трябва да бъде умъртвена по различен начин. Жизнерадостната приказка — като я направиш тъжна. Изпълнената с действие драма — като я направиш мудна. За да направиш на пух и прах тайнствената история е необходимо и най-глупавата публика да се досети от самото начало кой е престъпникът. А за да оскверниш любовната история, достатъчно е да я превърнеш в разказ за омразата. Погубването на трагедията изисква тя да предизвиква безпомощен смях.
— А за да погубиш Океан от Приказки — промърмори Водният Джин, — ти трябва само един Хатам-шуд.
— Говори каквото искаш — каза му Жрецът, — докато още можеш.
И продължи със своите ужасяващи разкрития:
— Лично аз изнамерих, че всяка история си има анти-история. С други думи всяка приказка, а следователно и всеки Приказен Поток, притежава своя сянка. Ако тя бъде изсипана в разказа, двете взаимно се изключват и готово! Край на историята… Ето, пред вас е доказателството, че съм открил начин да се синтезират тези анти-истории, тези приказки-сенки. Да! Аз ги забърквам тук на място, в лабораторни условия, и произвеждам най-концентрираната отрова, на която не е в състояние да противостои нито една от приказките в драгоценния ви Океан. Виждате колко е гъста тук отровата — същински петмез. Това е защото всички приказки-сенки са наблъскани плътно една до друга. Оттук те постепенно ще се стекат към Потоците на Океана и всяка анти-история ще тръгне да издирва своята жертва. Всеки ден синтезираме и изливаме в Океана нови и нови отрови. Всеки ден убиваме нови приказки. Много скоро Океанът ще е мъртъв — студен и пуст. Когато черният лед окове повърхността му, моята победа ще е пълна.
— Но защо така ненавиждащ приказките? — не се стърпя Харун. — Те са забавни…
— Светът обаче не е създаден за Развлечения — отвърна Хатам-шуд. — Той е за Контролиране.
— Кой свят? — наложи си да попита Харун.
— Твоят свят, моят свят, всички светове — получи момчето в отговор. — Те съществуват, за да бъдат Управлявани. А вътре във всяка приказка, във всеки Поток на Океана се крие по един приказен свят, който аз изобщо не съм в състояние да Управлявам. Ето защо.
Жрецът посочи огромните замразители, където се съхраняваха отровите — анти-приказките — при необходимата ниска температура. После им показа филтриращите машини, пречистващи всички примеси и замърсявания в отровите, за да бъдат те стопроцентово чисти, стопроцентово смъртоносни. Обясни им защо в производствения процес е включено престояване на отровите горе в казаните — „като всяко добро вино и анти-приказките подобряват своите качества, ако ги оставиш да «подишат» известно време на открито, преди да ги излееш в океана“. След единайсет минути обяснения Харун спря да слуша. Вървеше подир Хатам-шуд и Ако по високия пешеходен пасаж, докато стигнаха друга част на кораба, където чупвалите съединяваха огромни странни парчета от материал, който много приличаше на твърда черна гума.
— А тук — каза Жрецът (и нещо в гласа му накара Харун да се заслуша) — сглобяваме нашата Запушалка.
— Каква Запушалка? — възкликна Ако и в мислите му се зароди ужасяваща идея. — Да не би…
— Не може да не сте забелязали огромния кран горе на палубата — продължи Хатам-шуд с монотонния си глас. — Значи сте видели и веригите, които се губят навътре във водите. В противоположния край на тези вериги гмуркачи-чупвали много скоростно сглобяват най-голямата и най-ефикасна Запушалка за самия Първоизточник, за Извора на Добруването, от който произлизат всички приказки и който се намира точно под кораба, на дъното на Океана. Докато той не е запушен, в Океана ще се вливат свежи, неотровени, подновени Приказни Води и нашата работа ще бъде незавършена. Но щом го запушим! О, тогава Океанът ще изгуби съпротивителните си сили спрямо моите анти-истории и краят ще настъпи много бързо. И след това, Водни Джине, какво ще правите вие, гъпитата? Единственото, което ще ви остане, е да се предадете във властта на Безабан!