— Никога — отвърна Ако, но не прозвуча много убедително.
— Как се гмуркат чупвалите безнаказано в отровените води? — попита Харун.
Хатам-шуд се усмихна сухо.
— Виждам, че пак започна да се интересуваш от нашия разговор. Отговорът е в защитното облекло. Тук в този шкаф се съхраняват множество отровоустойчиви костюми.
И той ги поведе покрай монтажната площадка на Запушалката към друга зона, заета изцяло от най-голямата машина на целия кораб.
— А това — заяви Хатам-шуд и допусна в монотонния си глух глас нотка на неподправена гордост — е нашият Генератор.
— За какво служи? — попита Харун, който поначало не си падаше много по точните науки.
— Превръща механичната енергия в електрическа посредством електромагнитна индукция — поясни Хатам-шуд и добави: — Щом като държиш да разбереш.
Харун ни най-малко не се смути.
— С други думи това е източникът на твоята сила? — настоя момчето.
— Точно така. Виждам, че образованието на Земята не е в пълен застой.
В този миг се случи нещо крайно неочаквано.
През един отворен илюминатор само на няколко крачки от Жреца, в Тъмния Кораб започнаха да нахлуват с изключителна бързина твърде странни кореноподобни израстъци — огромна безформена растителна маса, сред която се забелязваше едно — единствено люляково цвете. Сърцето на Харун подскочи от радост.
— М… — понечи да каже, но си прехапа езика. Мали бе избегнал пленничеството (както Харун научи по-късно), като приел формата на купчина безжизнени коренища. Бавно се носел по повърхността на Океана към Тъмния Кораб, а щом го стигнал, използувал смукачите си (някои от съставящите го растения били пълзящи), за да се изкатери по външната му страна. Сега, след драматичното си нахълтване, той за нула време прие обичайната си Мали-форма, но из кораба се разнесе тревога.
— Нашественик! Нашественик!
— Включете мрака! — изкрещя Хатам-шуд и обичайното му блудкаво държание се смъкна от него като карнавална маска. Мали се втурна с пълна скорост към Генератора. Преди „тъмнеещите тела“ да бъдат включени, той вече бе стигнал гигантската машина, след като ловко се изплъзна на няколкото чупвалски стражи. Зрението им не беше на висота поради мътната здрачевина (и въпреки ултрамодните тъмни очила). Без да се мае нито миг, Плаващият Градинар подскочи високо във въздуха, при което тялото му се разсипа на множество части, и взе да мята коренища и стъбла по целия генератор. Те проникнаха във всяка негова бурмичка и винтче.
Въздухът се изпълни с грохот и поредица от гръмки трясъци — навсякъде просвяткваха къси съединения, трошаха се зъбчати колела, могъщият Генератор се разтресе като болно животно и замлъкна. Енергийното захранване на кораба веднага се прекъсна и дрънчилници спряха да дрънчат, бъркачки спряха да бъркат, поправячи спряха да поправят, изстисквачки спряха да изстискват, замразители спряха да замразяват, преносвачи на отрова спряха да пренасят и наливачи на отрова спряха да наливат. Цялата операция бе прекратена.
— Ура за Мали! — извика Харун. — Браво, майсторе! Страхотен си!
Многобройната чупвалската стража се нахвърли върху Градинаря, започна да го скубе с голи ръце, да го сече с брадви и мечове… Но за същество, устояло на концентрираните отрови, които Хатам-шуд изливаше в Океана, такива удари — бълха го ухапала. Той не се отдели от генератора, докато не се увери, че от него нищо не става, и както стоеше вкопчен в машината, запя със своя грубоват Градинарски глас през люляковата си уста:
„Хайде — каза си Харун, като видя, че вниманието на Хатам-шуд е съсредоточено изключително върху Плаващия Градинар. — Хайде, Харун, твой ред е. Сега или никога.“
„Дреболията в случай на извънредни обстоятелства“ или Отхапи-фенерът все още беше под езика му. Той бързо го стисна между зъби и го захапа силно.
Светлината, която бликна от устата му, би засенчила дори слънцето! Всички чупвали наоколо бяха заслепени и въпреки дадените обети да не отронват звук се разпищяха и разпсуваха, като закриваха очи с ръце. Дори Хатам-шуд отстъпи назад от ярката светлина.