Мали не бе в състояние повече да ги бута и се отпусна, изтощен до крайност, върху гърба на хупото. Беше превалило пладне (луната Кахани бе започнала да се върти „нормално“) и те се понесоха по Южния Полярен Океан. Чудеха се какво да правят сега.
Точно тогава водата забълбука, запени се и Харун различи с огромно облекчение множеството усмихнати усти на Многоустите Риби.
— Гупи! Бага! — радостно ги приветствува той, а те отвърнаха:
— Край на тревогите, свърши това бреме!
— Оттук ще ви измъкнем ний за нула време!
И като взеха юздите на хупото в усти, Бага и Гупи повлякоха компанията надалеч от Старата Зона.
— Какво ли е станало с Хатам-шуд — попита по едно време Харун.
Водният Джин самодоволно сви рамене.
— Спукана му е работата, в това поне съм сигурен. Да не говорим за Жреца. И той се е стопил като всички останали. Завесата падна за него, край на предаването, било, каквото било, чао, бамбино или с други думи — хатам-шуд.
— Не забравяй, че това беше само неговата материализирана Сянка — изтъкна благоразумно Харун. — А другият Жрец, „истинският“, вероятно в същия този миг води битка с генерал Китаб, пажовете, Мудра и баща ми… и Фарфар?.
„Фарфар?, Фарфар? — промълви само на себе си, — дали съм ти липсвал, поне малко?“
Онова, което се наричаше „Ивицата на Здрача“, сега се къпеше в последните слънчеви лъчи.
„Отсега нататък Кахани ще бъде една нормална луна — мислеше Харун, — с дни и нощи, както й се полага.“ В далечината на североизток той зърна, огрян от залязващото слънце за пръв път от много векове, брега на Чупландия.
11.
ПРИНЦЕСА БЪРБОРАНА
А сега да ви разправя набързо какво се случи, докато Харун беше в Старата Зона.
Принцеса Бърборана Дърдоранова, както си спомняте, беше пленница в най-високата кула на чупската Цитадела — огромния замък, построен изцяло от чер лед. Той се извисяваше над град Чуп като необятен птеродактил или археоптерикс. Така че гъпската армия се отправи именно към Чуп, предвождана от генерал Китаб, принц Боло и Мудра.
Град Чуп се намираше дълбоко в сърцето на Непрестанната Тъма и въздухът там бе тъй леден, че замръзваше на висулки по хорските носове и си висеше от тях, докато не го отчупят. По тази причина чупвалите носеха малки топчести носозагреватели, което ги правеше да изглеждат като циркови клоуни, само дето носозагревателите бяха черни.
На пажовете от Гъп пък бяха раздадени червени носозагреватели, докато крачеха все по-навътре в Мрака.
„Това започва да ми прилича на война между смешници“ — мислеше Рашид Разказвача, докато си надяваше своя изкуствен червен нос. Принц Боло, който намери, че носозагревателят уронва достойнството му, реши все пак, че замръзнал нос с провесени от него ледени висулки съвсем не е за предпочитане. Затова намусено си сложи и той носозагревател.
А пък шлемовете… На пажовете им се полагаха най-странните шлемове, които Рашид изобщр бе виждал (с комплиментите на Моржа и Яйцеглавите от П2С3О). Около ръба на всеки имаше нещо като панделка, която светваше ярко, щом шлемът се поставеше върху главата. От това пажовете изглеждаха като взвод ангели или светци със сияйни ореоли около главите си. Комбинираната осветителна сила на „ореолите“ трябваше да позволи на гъпската армия да вижда противниците си в непрестанната тъмнина, като в същото време чупвалите, дори с техните модерни очила, трябваше да бъдат заслепени от ярката светлина.
„Няма спор, последна дума на военната техника — мислеше Рашид с насмешка. — По всяка вероятност и двете армии няма да виждат нищо по време на битката.“
Извън град Чуп се простираше бойното поле — просторната долина Бат-Мат-Каро. От двете й страни имаше възвишения, където главнокомандващите двете враждебни сили можеха да опънат палатките си и да наблюдават хода на сражението. Рашид Разказвача се присъедини към генерал Китаб, принц Боло и Мудра, защото единствен той можеше да превежда жестовете на Мудра на останалите. Един отряд (на гъпски — Памфлет) от пажове, в чийто състав влизаше и Фарфар?, щеше да им служи за вестоносци и охрана. Гъпските военачалници, които изглеждаха твърде нелепо заради червените носове, седнаха в палатката си да хапнат пред битката и докато се хранеха, при тях се изкачи дребен чупвалец с видяна чиновник. На наметалото си носеше емблемата на Затворените с Цип Устни, а в ръка държеше бяло знаме.