— Е, чупвалецо — храбро и глуповато се обърна към него принц Боло. — Какво те носи насам? Леле какъв си жалък, сополив и лигав — додаде той неучтиво.
— Гръм и мълнии, Боло — ядоса се генерал Китаб. — Не можеш да се обръщаш така към посланик, дошъл под закрилата на бялото знаме.
Посланикът се усмихна непукистки и заговори с нисък, съскащ глас:
— Върховният Жрец Хатам-шуд ме освободи от обета за мълчание, за да мога да предам неговото послание. Изпраща ви поздрави и ви уведомява, че сте навлезли без разрешение в свещените земи на Чуп. Той няма да преговарях вас и няма да ви предаде шпионката Бърборана, дето си вре носа навсякъде. А колко е гръмогласна! — додаде посланикът явно от свое име. — Изтормози ушите ни с нейните песни. А пък носът й, зъбите…
— Не е необходимо да задълбаваш — прекъсна го генерал Китаб. — Гръм и мълния! Твоето мнение не ни интересува. Свършвай с проклетото си послание.
Чупвалският посланик си прочисти гърлото.
— Затова Хатам-шуд ви предупреждава, че ако незабавно не прекратите вашето незаконно нашествие, ще бъдете наказани с унищожение. Принц Боло Гъпски ще бъде окован във вериги и докаран в Цитаделата, за да може лично да присъствува на зашиването на непрестанно мелещата уста на Бърборана Дърдоранова.
— Негодник, подлец, скапаняк, мерзавец! — разкрещя се Боло. — Ще ти отрежа ушите, ще ги изпържа с масло и чесън и ще ги хвърля на кучетата!
— Обаче — продължи чупвалският посланик, без да обръща внимание на Боло — преди пълния ви разгром ми е наредено да ви позабавлявам. Аз, ако ми позволите да изтъкна нескромно, съм най-добрият жонгльор в град Чуп и сега ще демонстрирам пред вас изкуството си.
Фарфар?, която седеше зад принц Боло, не издържа при тези думи и избухна:
— Не му вярвайте — това е номер!
Генерал Китаб беше готов да обсъди тази вероятност, която му предоставяше великолепна възможност да начеше любовта си към спора, но Боло махна, царствено и възкликна:
— Замълчи, Паж! Правилата на кавалерството ни задължават да приемем.
А на чупвалския посланик каза с всичкото високомерие, което можа да изстиска от себе си:
— Момче, я да те видим как жонглираш.
Посланикът започна да демонстрира майсторството си. От дълбините на джобовете си измъкна изумителна сбирщина от предмети — абаносови топки, кегли, нефритови статуетки, порцеланови чаши, живи водни костенурки, запалени цигари, шапки — и започна да ги подхърля във въздуха в приковаващи вниманието параболи и дъги. Колкото по-бързо жонглираше, толкова по-сложни фигури изписваше и накрая публиката бе изцяло завладяна от майсторството му. Затова само един човек сред зяпачите забеляза, че към летящата кавалкада незабелязано бе прибавен още един предмет — малка, но тежка правоъгълна кутия, от която стърчеше запален фитил…
— Защо, по дяволите, не внимавате! — извика Фарфар? и се втурна напред, при което блъсна принц Боло и той полетя встрани заедно със стола си. — Та той държи запалена бомба!
Само с два скока тя стигна чупвалския посланик и като впрегна в действие острото си зрение и собственото си жонгльорско умение, улови бомбата направо от хвърчащите, подскачащи, танцуващи из въздуха предмети. Останалите пажове се нахвърлиха върху чупвалеца и по пода се посипаха статуетки, чаши и костенурки… Ала Фарфар? тичаше към края на лагера колкото я крака държаха и метна бомбата надолу по хълма, където тя избухна като огромна (но вече безвредна) топка ярки черни пламъци.
Шлемът се бе смъкнал от главата й и дългите коси заструиха по раменете й пред изумените погледи на всички присъствуващи.
Боло, генералът, Мудра и Рашид се втурнаха вън от палатката, щом чуха експлозията. Фарфар? беше задъхана, но се усмихваше доволно.
— За една бройка! — заяви тя. — Ама че подлец е този чупвалец. Беше готов на самоубийство, да се взриви заедно с нас! Казах ли ви, че е номер!
Принц Боло, който не обичаше да чува от пажовете „Казах ли ти аз!“, отвърна раздразнено:
— Какво е това, Фарфар?? Да не си момиче?
— Нали видяхте! — каза тя. — Излишно е повече да се преструвам.
— Ти ни измами! — пламна Боло. — Измами мен!
Фарфар? беше възмутена от неблагодарността на Боло.
— Не е никак сложно да те измами човек. Щом като може един жонгльор, защо не и всяко момиче?
Боло пламна като домат зад червения си носозагревател.
— Уволнена си! — извика с пълно гърло.
— Боло, гръм и мълния… — започна генерал Китаб.
— А, не, не съм уволнена — възпротиви се Фарфар?. — Ако искаш да знаеш, аз сама напускам!