— Съжалявам — каза. — Искаш от мен да споря с Моржа? И дума да не става, зарежи тази работа, забрави, че си ме питал.
— Но, Ако, твой дълг с да дойдеш с мен — замоли се Харун. — Някой трябва да му обясни.
— Не си падам по обясненията — изкрещя приятелят му в отговор. — Не са по моята част, не ме бива, не ставам за тази работа.
Харун подбели очи от отчаяние и тръгна да търси Мали. Откри Главния Плаващ Градинар сред друга тълпа сватбари, празнуващи на (и под) Лагуната, защото там веселбата бе в чест на онези гъпита (и Многоусти Риби, и Плаващи Градинари), които предпочитаха водната среда. Веднага забеляза Мали — стърчеше на гърба на хупото Обаче, и килнал шапката си от бурени под лекомислен ъгъл, пееше с пълно гърло и от все сърце за голямо удоволствие на възторжена публика от Риби и Градинари:
— Мали! — извика Харун. — Помогни ми!
Главният Плаващ Градинар прекъсна изпълнението си, свали шапка, почеса се по главата и изрече през цветоустните си:
— Моржа. Загазил си. Чух. Лоша работа. Съжалявам, но без мен.
— Какво ви става на всички? — възкликна момчето. — Кое му е толкова страшното на този Морж? Видя ми се съвсем обикновен, макар мустаците му да не са като на морж.
Мали тъжно поклати глава.
— Моржа. Голяма клечка. Не ща да предизвикам гнева му. Сам разбираш.
— А, не! — ядоса се Харун. — Значи самичък да се оправям. И това ми било приятели!
— Излишно е да ме молиш, а и не си го направил — подвикна подире му хупото Обаче, без да помръдне човка. — Аз съм само една проста машина.
Харун мина със свито сърце през огромните врати на Дом П2С3О. Спря насред просторното ехтящо преддверие, а край него във всички посоки щъкаха Яйцеглави с бели престилки. На момчето му се стори, че всички го гледат с гняв, презрение и съжаление. Наложи се да пита трима от тях как да стигне сред лабиринта от коридори до кабинета на Моржа, което много му напомни за търсе; нето на спалнята му в двореца под предводителството на Фарфар?. Накрая обаче се озова пред златна врата, на която пишеше:
„Най-сетне съм на прага да осъществя срещата, заради която поначало дойдох в Кахани — притеснено си рече Харун. — Само дето нямах предвид да стане по този начин“
И като си пое дълбоко въздух, почука на вратата.
— Влез! — чу гласа на Моржа.
Харун повторно пое въздух и отвори.
Първото, което видя, бе Моржа, седнал на лъскав бял стол пред лъскаво жълто писалище, а голямата му гола яйцевидна глава лъщеше също като мебелите наоколо. Мустаците му потръпваха неудържимо, вероятно от гняв.
Второто, което направи впечатление на Харун, бе фактът, че Моржа не е сам.
В кабинета му бяха крал Дърдоран, принц Боло, принцеса Бърборана, Говорителят на Говорилнята, Президентът на Чуп Мудра, неговата помощничка госпожица Фарфар?, генерал Китаб, Ако, Мали и дори Рашид Халиф?, всички широко ухилени. А от видеомонитор на стената не по-малко широко се усмихваха с всичките си усти Гупи и Бага, които се намираха в момента под повърхността на Лагуната. От втори монитор го съзерцаваше хупото Обаче.
Харун беше зашеметен.
— Все пак загазил ли съм или не съм? — успя да попита.
Всички в стаята избухнаха в смях.
— Трябва да ни простиш — каза накрая Моржа, като бършеше сълзи и не можеше да овладее кикота си. — Само те избудалкахме. Не можахме да се стърпим и се пошегувахме за твоя сметка.
И пак избухна в смях.
— Тогава за какво става дума? — продължи да пита Харун.
Моржа се стегна и се опита да го погледне сериозно, но в този миг погледът му срещна Ако и той отново се закиска. Това зарази останалите и минаха цели няколко минути, преди да се усмирят.
— Харун Халиф? — започна Моржа, като се изправи, все още задъхан, с ръка корема, който го болеше от смях. — В знак на признателност за неоценимата услуга, която направи на народите на Кахани и на Океана на Приказните Потоци, ние ти даваме правото да поискаш услуга, която ще изпълним според възможностите си, дори ако това означава изобретяването на чисто нов Процес Прекалено Сложен За Обяснение.
Харун мълчеше.