„Каква ли е популярността на този Обачеи, щом са му нужни войници да го пазят?“ — питаше се Харун. Той се опита да прошепне на Рашид, че може би лъскавият господин не е точно този, когото трябва да подкрепят в една предизборна кампания, но наоколо постоянно имаше войници, които щяха да го чуят. И тогава стигнаха езерото.
На брега ги очакваше яхта с формата на лебед.
— Само най-доброто за многоуважавания господин Рашид — пропя надменният господин Обачеи. — Като мой гост тази нощ ще преспите в най-прекрасната яхта на езерото. Надявам се да не е прекалено скромна за благородник като вас.
Гласът му беше учтив, но всъщност оскърбително подигравателен, което Харун схвана незабавно. Защо Рашид допускаше това отношение? Момчето се качи на яхтата крайно раздразнено. Гребци във военна униформа тутакси задвижиха веслата в плавен ритъм.
Харун се загледа във водата на езерото. То като че ли бе цялото съставено от странни течения, които се пресичаха в сложни плетеници. Яхтата-лебед подмина нещо, което приличаше на килим, плаващ по повърхността.
— Плаваща градина — поясни Рашид. — Сплитат корените на лотоси като килим и после върху тях отглеждат зеленчуци — направо тук, върху езерото.
В гласа му отново се долови меланхолична нотка и Харун прошепна:
— Не тъгувай!
— Да тъгува? — възкликна Надутия Обачеи. — Надявам се, че високопочтеният господин Рашид не е недоволен от предоставеното му жилище.
Разказвачът на истории Рашид никога през живота си не бе съчинил дори една измислица за самия себе си, затова отвърна правдиво:
— Не, господине, не е там причината. Неволите ми са от сърдечно естество.
Защо му каза! ядоса се Харун, а Надутия Обачеи се зарадва на това откритие.
— Не се безпокойте, неповторими господин Рашид — възкликна той нетактично. — Може да ви е зарязала, но морето не е останало без риба!
„Риба? — Ядосано си рече Харун. — Та майка ми да не е копърка? Или може би ще я сравнят с тъжнорибка или акула?“ Не, Рашид трябва да фрасне този Обачеи право по навирения нос!
Разказвачът безжизнено провеси ръка във водата на езерото.
— Но трябва да се извърви дълъг път, за да попадне човек на Ангелска Риба — въздъхна той.
И като че в отговор на думите му, времето се промени. Задуха парещ вятър и към тях през езерото се втурна влажна мъгла. Миг по-късно нищо не се виждаше.
„Каква ти Ангелска Риба — каза си Харун. — Едва ли ще мога да намеря сега и върха на собствения си нос.“
3.
СКУЧНОТО ЕЗЕРО
Харун вече бе усетил в нощния въздух полъха на несгодата, но тази внезапна мъгла направо вонеше на тъга и покруса. „По-добре да си бяхме останали у дома — рече си той. — И там не ни липсваха мрачните физиономии.“
— Фу! — чу гласа на Рашид през зеленикаво-жълтата пелена. — Кой се разсмърдя така? Я си признайте!
— Това е от мъглата — поясни Харун. — Мъглата на Покрусата.
Ала гласът на Надутия Обачеи незабавно прогърмя:
— Благонравни господин Рашид, момчето изглежда се опитва със свободни съчинения да прикрие смрадливостта си. Опасявам се, че в много отношения прилича на обитателите на тази отвратителна долина — много си падат по измишльотините. Ако знаете само на какво съм се наслушал! Враговете ми наемат долнопробни лъжци да тъпчат хорските уши с врели-некипели по мой адрес и невежите хорица попиват като сюнгери небивалиците им. Това е причината, сладкодумни ми господин Рашид, поради която потърсих вашата помощ. Вие ще разказвате весели истории и хвалебствени приказки, а народът ще ви вярва, ще бъде доволен и ще гласува за мен.
Тъкмо господин Обачеи изрече тези слова и над езерото задуха режещо горещ вятър. Повеят му разпръсна мъглата, но пърлеше лицата им, а водите на езерото се развълнуваха, подивяха.
— Никак дори не е скучно това езеро — възкликна Харун. — Аз го намирам твърде темпераментно. Това трябва да е Променливата страна!
Приказката за Променливата страна бе една от любимите на Рашид Халиф?. В нея се разказваше за приказна земя, която постоянно се мени според настроенията на нейните жители. В Променливата страна слънцето грее цяла нощ, стига хората да са благоразположени, и продължава да грее, докато не започне да им действува на нервите. Тогава над страната се спуска раздразнителна нощ, изпълнена с недоволно мърморене и кавги, от които въздухът се сгъстява и става негоден за дишане. А щом недоволството нарасне, земята под краката на хората започва да се тресе. Ако жителите са смутени или несигурни, то и Променливата страна се обърква — очертанията на сградите и колите се размазват като на картина, чиито бои са потекли, и в такива времена човек не може да различи кое къде свършва и къде започва…