Вайсман се качи в колата си и отвори прозореца. Дрехите му наистина воняха на смърт. Жалко, че Уокър беше мъртъв. Инак би го накарал да признае всичко. На път за казармата полковникът започна да мисли какво ще напише в доклада си.
38.
В два часа след полунощ двама от хората на Кий дойдоха за нея. Тя беше будна. Седеше на пода, облегнала гръб на стената. Беше облякла дългия памучен жакет, който Джанет й даде. Искаше да прикрие пистолета. Беретата беше в десния й джоб. Когато пазачите се насочиха към нея, Лийлани стана и зачака.
И двамата бяха покрили лицата си с кърпи, но по очите им разбра, че се усмихват. Не казаха нищо. Само я хванаха за ръцете и я блъснаха към стената.
Лийлани излезе от културния дом. Пазачите вървяха от двете й страни. Отправиха се към офиса на Кий. Тя огледа Мейн стрийт. На жълтеникавата светлина на уличните лампи еднообразните фасади на дървените сгради изглеждаха ярки и крещящи. Над покривите цареше черна пустош.
Лъхна я внезапен ветрец. Облаци закриха звездите. Скоро щеше да завали. Тя потрепери — по-скоро от умора и страх.
Лийлани държеше ръцете си в джобовете. Изведнъж почувства, че онова, което възнамерява да направи, ще бъде очевидно. Пазачите щяха да поискат да видят ръцете й. Може би трябваше да ги застреля и да се скрие в мрака между сградите. Нямаше да я намерят. А после да избяга в полето. Но кой от двамата да застреля първо? Онзи вляво? Щеше ли да има време да се обърне и да насочи пистолета към другия? Бягството в тъмнината изглеждаше глупаво. И егоистично. Не. Лийлани знаеше кой е врагът и трябваше да се справи с него.
Пък и без това беше късно за нещо друго. Поведоха я по стъпалата, водещи към офиса на Кий. Пазачът от дясната й страна я стисна за ръката толкова силно, че я заболя.
Другият отвори вратата и я блъсна вътре. Ярки крушки осветяваха кабинета. Лийлани застана на прага и присви очи.
Кий седеше до бюрото на адвоката и четеше три машинописни страници. Държеше писалка и отбелязваше нещо с дебели стрелки и черти. Енгъл стоеше до него и гледаше какво подчертава. Лицето на адвоката беше призрачно бледо. Изглеждаше измъчен. На предела на изтощението, докаран там от безпокойство и напрежение. Кий му даде листовете хартия и каза:
— Оправи това. Утре сутринта трябва да ги изпратим.
Енгъл кимна, замислено сви устни и рече:
— Добре.
После взе листата, без да добави нищо, и отиде в кабинета в задната част на офиса.
Кий стана и погледна Лийлани. Посочи плетеното канапе в далечния ъгъл на стаята и каза:
— Седни там.
Преди да успее да отговори, единият от пазачите я блъсна към канапето. Лийлани залитна и когато се стовари върху канапето, забеляза, че в отсрещния ъгъл на стаята седи Уили. В дясната си ръка държеше карабина. Дулото беше насочено към тавана. Усмихна й се.
Кий се приближи до нея. Двамата пазачи го последваха. Той видя, че Лийлани се е увила в дългия жакет и попита:
— Какво има? Студено ли ти е?
— Да — отговори тя и го изгледа гневно.
— Непреклонна кучко, свали дрехите си.
Другите мъже се изкикотиха. Лийлани се вторачи в Кий. Ръцете й бяха в джобовете. В дясната стискаше беретата. Хрумна й да го застреля, без да изважда ръката си. През жакета. Вдигна леко ръка, но се сети, че пистолетът не е зареден. Първо трябваше да дръпне петлето. Отново я обзе паника. Кий стоеше на три крачки от нея. Изглеждаше огромен. Тя се запита дали беретата ще има достатъчно сила да го повали. Но това нямаше значение. Лийлани щеше да продължи да стреля. И в същия миг Уили допря дулото на карабината до лявото й слепоочие и каза:
— Прави каквото ти казва.
Кий я наблюдаваше с притворени очи. Лицето му беше безизразно. В офиса беше изключително тихо и спокойно след постоянното движение и шума на седемнайсетте жени, принудени да стоят в една стая.
— Хайде.
Лийлани не реагира. Уили натисна дулото в слепоочието й. Тя осъзна, че всички чакат.
Кий се усмихна и рече:
— Ние с теб си подхождаме. Най-добрите на този шибан остров. Помисли какви деца ще имаме. Принцове и принцеси.
— Предпочитам да се съвкупя с куче — каза Лийлани.
Ударът дойде толкова бързо и неочаквано, че тя не видя нищо. В главата й експлодира болка. За миг й причерня, после пред очите й блесна ярка светлина. Главата й кънтеше от удара в стената. Не си спомняше да е изпитвала по-силна болка.