Кий се беше навел над нея. Без да мисли, Лийлани го ритна между краката. Не уцели мишената, но Кий почувства удара.
Тя знаеше, че Уили ще я застреля, преди да успее да извади беретата. Както и че Кий отново ще я удари. Този път с юмруци. Двете й ръце бяха в джобовете. Кръстоса ги пред лицето си, когато Кий я удари по челото, поваляйки я на плетеното канапе. Изненада се, че не я заболя толкова, колкото от плесницата. Той пристъпи напред и стовари юмрук върху краката й. С всичка сила. Като инструктор по карате, опитващ се да счупи купчина тухли. Лийлани изпищя от болка. Имаше чувството, че й беше счупил крака.
Той се отдръпна и се усмихна.
— Щом обичаш да риташ хората, нека да видим как сега ще вдигнеш крак.
Лийлани не можеше да помръдне.
— Харесва ли ти да причиняваш болка? — попита Кий и я удари по бицепсите.
Никога не я беше удрял мъж, особено толкова силен като Кий. Ръцете й се парализираха. Той доближи похотливо ухиленото си лице до нея.
— Хайде. Удари ме.
Лийлани изпищя през сълзи на ярост и болка и се опита да вдигне ръце, но не можа.
— О, боже! — изстена тя.
Този път юмрукът му се стовари върху другия й крак. Не толкова силно, но достатъчно, за да я накара отново да изпищи. Лийлани се опита да бръкне джоба си, но не можа.
Кий коленичи пред нея и разкопча късите й панталони. После изгуби търпение и ги смъкна, разкъсвайки ципа. Стана и изкрещя:
— Шибана високомерна курва.
Сетне разтвори с ритник скованите й крака. Дясната й ръка конвулсивно потрепваше от усилието да я раздвижи. Лийлани направи всичко възможно да посегне към пистолета в джоба си. Кий беше извадил пениса си и го галеше, за да се възбуди. После изведнъж спря.
— Да ти го начукам — рече той и погледна между краката й. — Какво е това, по дяволите, кучко? Вонящият период, а?
Тя усети, че той издърпва тампона, който бе навлажнила с кръвта от пръстите си.
— Да ти го начукам — изкрещя Кий и захвърли тампона към хората си. — Ще духаш. Отвори уста!
Лийлани се изплю върху него и извика:
— Майната ти.
Кий не си направи труда да избърше плюнката. Усмихна се и вдигна панталона си.
— Добре. Непреклонна кучка. Сега говориш така, но това няма да продължи дълго. Или ще го направиш, или ще те пребия до смърт.
Последният удар беше толкова силен, че счупи носа на Лийлани. Главата й сякаш експлодира. Догади й се и изгуби съзнание.
39.
Войникът от охраната забеляза най-големия син на Джанет от двеста метра. Момченцето беше на шест години. Русокосо. Слабо. Беше облечено в скъсана фланелка с рисунка на Батман, къси панталонки, които бяха твърде големи за него и износени гуменки. На врата му беше окачен кафяв плик. Вървеше нормално, с изключение на факта, че плачеше и държеше дясната си ръка настрани от тялото. Около юмручето му беше увита ивица сребрист пластир. На дланта му беше прикрепено нещо голямо.
Войникът фокусира бинокъла върху ръката на детето. Вгледа се в уголеменото изображение, после взе радиопредавателя и се обади на командира си.
— Сър, едно момченце върви към нас. Изглежда носи някаква граната, залепена за ръката. Убеден съм, че иглата е извадена.
Лейтенантът, който отговори на обаждането, имаше достатъчно разум, за да заповяда на всички да не мърдат и да не се приближават до детето.
Когато хлапето стигна на около петдесет крачки от първата редица войници, командирът на сектора стоеше до една от медицинските сестри. Без да й кажат, тя мина през барикадата и направи знак на момченцето да отиде при нея. Детето беше толкова ужасено, че бе намокрило панталонките.
— Няма нищо — рече медицинската сестра. — Хайде, ела. Ние знаем какво да направим. Ела при мен.
Тя беше по-млада от майката на момчето. Заприлича му на учителка и хлапето отиде при нея. Жената коленичи и протегна ръце към него. Хвана внимателно ръката, която държеше гранатата и нежно му каза:
— Няма нищо. Всичко е наред.
— Къде е мама?
— Не се тревожи. Ще я намерим. Защо не седнеш?
Детето отново се разплака.
— Напишках се.
— Знам. Няма нищо. Седни, миличък.
Тя внимателно настани момченцето на коленете си. Погали го по главата и притисна лице до него, за да не му позволи да гледа какво ще стане. Държа го неподвижно, докато сапьорът изтича, за да обезвреди гранатата.