Раздвижването привлече вниманието на Девлин и Тули. Не им беше разрешено да се приближават до момчето, но те видяха плика на врата му. Девлин се отдалечи от суматохата и седна на ръба на канавката. Тули приклекна до него и попита:
— Какво ще правим сега?
Девлин се бе загледал в далечината. След няколко минути каза:
— Огледай се. Какво виждаш?
— Шибаната армия.
— Точно така. Две хиляди войници. Оръжия. Бронетранспортьори „Брадли“. Танкове „М-1А1“. Хеликоптери „АС-130“. И това е само онова, което виждаш. Имаш ли представа колко военни има на тези острови? Морски пехотинци, флот, армия и въздушни сили. Знаеш ли колко човека има в едно леко пехотно подразделение? Единайсет-дванайсет хиляди. А онова детенце току-що ги направи луди.
Тули кимна и пак попита:
— И какво ще правим сега?
— Ще се погрижа чудовището да се придвижи в правилната посока.
— Мислиш ли, че ще можеш да го направиш?
Девлин сви рамене.
— Само ако успея да накарам Кий да убие първо мен.
Час по-късно, в осем сутринта, от командния център се обадиха на Девлин. Светлината, климатичната инсталация и абсолютната изолация от външния свят придаваха на щаба същия вид както преди. Само че сега вътре имаше повече хора. И изглеждаха по-уморени и напрегнати.
Генерал Хоторн му направи знак да се настани на стола срещу него. От двете страни на Хоторн седяха цивилни. Не приличаха на местни жители. И не си направиха труда да се представят. Имаше и маршал от военноморските сили, и офицер от бреговата охрана. Крофорд Олохана седеше в края на масата за конференции заедно с двама от помощниците си. До тях имаше още трима цивилни. Девлин реши, че са от ФБР и от Антитерористичните сили.
Някой му даде няколко листа хартия. Хоторн не го представи.
— Ситуацията е адски трудна, господин Девлин. И вие очевидно сте част от нея.
Девлин погледна първата страница. Там имаше списък от двайсет и седем имена. Видя името на Лийлани Килау. Сетне прегледа следващите страници. Грижливо напечатаните редове съдържаха исканията на Кий. Всеки параграф беше номериран. Бяха общо двайсет и шест.
— Както виждате — започна Хоторн, на първата страница са написаните имената на заложниците. Предоставили са ни информация за тях. Шофьорски книжки и тъй нататък. По-нататък е описано какво е направил Кий със заложниците. Разделил ги е на групи. Изпратил е едно дете с граната, залепена за ръката, за да донесе тези сведения. Кий смята, че е демонстрирал добронамереност, като е освободил момчето. Има двайсет и шест заложници и двайсет и шест искания. Прочетете ги внимателно, след като свършим със съвещанието, но искам да насоча вниманието ви върху параграф трети…
Девлин го прочете внимателно.
„Параграф 3. Негово Кралско величество Самуел Кеамоку иска бледоликият потисник Девлин да се яви пред него още днес. Не трябва да носи оръжие. Да бъде без дрехи. Да дойде пред щаба точно в дванайсет на обяд, за да се изправи пред справедливостта на новото кралство Хаваи.“
Девлин хвърли листата на масата.
— Мисли се за крал на Хаваи, а ме иска гол на Мейн стрийт посред бял ден.
— Да.
— Той е луд.
— Знаем това, господин Девлин.
— Какво ще стане, ако не изпълним искането му?
— Пише го на последната страница. Щял да убива по един заложник на всеки половин час, докато се появите. Ще започне с белите.
— Трябва да го премахнете. Убийте го и останалите ще се предадат.
— Няма да е толкова лесно. Кий заявява, че заложниците са разпределени в няколко сгради. Всяка група е оградена от мини, които са свързани. Имат детонатор, който ще ги възпламени. Детонаторите са нагласени така, че да взривяват на всеки двайсет минути. Хората му ще ги пренастройват на всеки двайсет минути. Не е необходимо някой да ги задейства. Не можем да отидем там ей така и да ги избием. Трябва да знаем с колко време разполагаме за всеки детонатор и къде са заложниците. Или да имаме по един човек за всеки детонатор, преди да атакуваме. Избием ли хората на Кий, няма да има кой да предотврати експлозиите.
— Генерале, тук има цяла армия. Искате да кажете, че хората ви не могат да нахлуят в града достатъчно бързо?
— Не знаем за колко време можем да влезем. Нито часа, за който са нагласени мините. И моите експерти ме съветват, че най-подходящото време за атака е, след като се стъмни. С приспособленията за нощно виждане, ние ще имам явно преимущество в мрака.