— И очаквате аз да поддържам интереса му, докато се стъмни? Колко време мислите, че ще му отнеме за да ме застреля?
— Не очаквам, че ще му позволите да го направи.
Девлин не обърна внимание на думите на Хоторн и отново погледна листата пред себе си.
— А другите му искания?
— Имате предвид онази тъпотия да излъчим по радиото призив всички хавайци да се вдигнат и да върнат земите си? Да кажем на всички, които вярват в суверенитета на Хаваи, да се съберат в Кахоа? Може да намерим начин да излъчим фалшиво предаване по местното радио. Работим по този въпрос. А колкото до искането хората да се съберат тук, това няма да стане.
— Вече сте докарали стотици хора.
— Знаем с колко човека разполагаме. Преди да дойдат още, ще сме решили въпроса. И откровено казано, господин Девлин, изобщо не ми пука, ако всички дойдат на този остров. Няма да се приближат достатъчно, за да има някакво значение.
— Никога не е имало значение, нали?
— Какво искате да кажете?
— В продължение на сто години военните правят каквото си искат на тези острови. Защо сега нещо да се променя?
— И аз мисля така.
— Дори ако се наложи заложниците да умрат?
— Ние сме единственият им шанс да оцелеят, господин Девлин. Никой друг няма да се намеси. Въпросът е военен, а не политически. Онзи тип използва армейска ракета „Стингър“, за да свали граждански хеликоптер. Никой няма да ни спре да направим необходимото.
Девлин взе напечатания текст и прочете:
— „Амнистия, земя, репарации“. Какво ще кажете за това?
— Ще се съглася с всичко, което онзи негодник иска да чуе.
— Мислите ли, че ще ви повярва?
— Не знам, господин Девлин. А вие как мислите?
— Аз ли? Според мен преди сто години ние откраднахме Хаваи и няма да го върнем. Кий знае това. Американските военни притежават тези проклети острови и Кий също го знае. Ако хората в Съединените щати знаят колко оръжия, амуниции и войска сте струпали тук, на тези острови няма да стъпи турист.
Девлин хвърли листовете към Хоторн.
— Не само Кий, а и вие също знаете всичко това. Той е откачен, но не е глупав. Съзнава, че скоро ще умре и ще очисти колкото може повече от вашите хора и от заложниците. Ето, това мисля.
Хоторн явна не беше свикнал да му говорят по този начин. Едва се владееше.
— Свършихте ли?
Девлин се готвеше да каже още нещо, но цивилният, който седеше до Хоторн, го прекъсна.
— Моля ви, господин Девлин. Сега не е време за политически дебати. Нуждаем се от вашата помощ. Трябва да вкараме някой в града, за да ни осигури сведенията, необходими да предприемем атака, с която да спасим заложниците.
— Искате да кажете да спасите кариерите си.
— Има ли значение какъв е мотивът ни? Сам го казахте. Онези двайсет и шест души заслужават да живеят. Отидете там и отвлечете вниманието на Кий и на хората му. Дайте ни време, докато се стъмни, и ние ще ги ликвидираме. Имаме прибори за нощно виждане, които ще ни направят практически невидими. С лазерните мерници ще уцелим челото на всеки от пазачите му. Ще разположим хора на десет крачки от детонаторите, когато атакуваме. Кий няма да победи.
— Искате да ви помогна да избиете онези копелета, които следват Кий?
— Отидете там и им кажете да предадат оръжията си. Ще се отнесем справедливо с всеки, който излезе невъоръжен от града.
Девлин огледа насъбралите се хора.
— Кажете ми какво искате да научите.
Хоторн и неколцина от колегите му се спогледаха. После генерал-майорът се обърна към Девлин и рече:
— Съобщавам ви тази информация само защото мисля, че се опитвате да вземете решение. Прав ли съм?
— Да.
Хоторн натисна едно копче на командното табло пред себе си и зад гърба му се появи екран. Лампите в стаята угаснаха и диапроекторът зад Девлин озари екрана с поредица от цветни диапозитиви.
Генерал-майорът застана до кадрите.
— Това са разузнавателни снимки на Кахоа, правени от голяма височина.
На екрана блеснаха още изображения — повечето черно-бели, с множество червени и жълти светлинки.
— Тези са подобни. Правени са нощем с чувствителен към светлината филм. Цветните петна са хората на Кий. Установили сме, че на различни места е разположил осемнайсет бойци. Мнозина са на покривите. Може да има още неколцина, останали в сградите.
На екрана се появи още един фотос и Хоторн посочи четири постройки, оградени в зелено.