— Това са сградите, където има най-голямо движение. Едната е офисът на Кий. Останалите три вероятно са местата, където държат заложниците.
Девлин кимна.
— Културният дом. Градският бар. И книжарницата в източния край на Мейн стрийт. Вярваме на онова, което Кий е написал в съобщението си. Но това е всичко, което знаем. Ето защо ни трябвате там. Кий не е казал, че ще ви убие. Нямаме представа за каква справедливост бръщолеви. Може би иска да ви вземе в плен.
Девлин не каза нищо.
— Господин Девлин — продължи Хоторн, — вие сте служили честно и почтено на страната си. Признаваме ви тази заслуга. И мнозина от нас одобряват задачата, която в момента изпълнявате за „Пасифик Рим“. За съжаление, наложи се да ви проучим. Знаем, че сте замесен в убийството на детектив Нихики. Води се разследване и за убитите в ранчото на Кий…
— Убити?
— Да. Може да сте невинен, но ще бъдете въвлечен в съдебни дела в продължение на години, докато всичко се изясни. Кариерата ви ще приключи.
Девлин погледна Хоторн.
— Това е пръчката. А какъв е морковът?
— Хората, които ни помагат, са наши приятели. Няма да позволим да се случи нещо с човек, служил на страната си.
Девлин кимна.
— Е, споразумяхме ли се?
— Съвсем не. Не дойдох тук, за да работя с вас. Преди да поема риска да бъда застрелян, искам да се уверя, че ще изпълня задачата си — да разбера кой е убил Били Кранстън и защо. Причината е ясна. Били е открил оръжията им в тропическата гора и се е опитал да направи нещо по въпроса. Но аз трябва да знам кой точно го е убил. Кий? Хората му? Или вашите войници? И преди да изпълня искането ви, моят клиент трябва да бъде удовлетворен от разследването. Няма да предприема нищо, докато не узная това. Ето защо, преди да отида в града, искам да ми кажете някои неща.
Генерал-майорът кимна, доволен, че вече преговарят.
— Питайте.
— Искам, преди да отида в Кахоа, да уредите пристигането на моя клиент тук, за да го запозная с резултата от разследването.
— Генерал Кранстън ли имате предвид?
— Да. И когато дойде, искам да ми представите пълен списък с имената на хората, замесени в търговията с оръжие. Охраната и войниците, на които се натъкнах в ранчото на Кий. Онези, които са транспортирали оръжията. Товарачите. Ако някой от войниците ви направи самопризнания, те също трябва да бъдат дадени на мен и на моя клиент. Искам и подробно описание как смятате да процедирате с тези хора. Трябва да удовлетворя не само себе си, но и Джаспър Кранстън.
— Друго?
— Искам да знам кой е висшият офицер, който е ръководил кражбата на оръжията ви. Кий не е действал сам.
Девлин посочи Олохана и цивилните.
— Разполагате с полиция, разузнавачи и федерални агенти. Няма да е трудно да откриете името. Не говоря за доказателства пред съда. Искам само името. Клиентът ми трябва да го знае.
— Нали съзнавате, че е невъзможно да направим всичко това до обяд.
— Вижте какво, генерале, не се опитвайте да ме будалкате. Инак веднага ще изляза оттук. Щом искате година-две да се размотавам из съдебните зали, направете го. Мислите, че не мога да наема адвокати ли? И да прекрача барикадата и да разкажа историята си на списание „Пийпъл“? Пробвайте. Знам, че от няколко дни работите по случая. Би трябвало вече да разполагате с тази информация. Накарайте момчетата си да я обобщят и напишете достоверен доклад. И ако надуша нещо гнило, изчезвам. А колкото до генерал Кранстън, можете да го доведете тук за час. Ако ви трябва повече време, имате го. Кажете на Кий, че съм напуснал Биг Айланд. Предайте му, че ще ме намерите и ще ме доведете тук. Да чака. Колкото по-късно отида там, толкова по-добре. И го предупредете, че ако преди да се появя в града, нарани дори един човек, го очаква кошмар от болка и страдания, каквито не си е представял.
— Нещо друго?
— Да. Ако искате да поддържаме връзка, след като отида в града, по-добре намерете начин как да осъществите това. Нещо достатъчно малко, което да скрия в тялото си.
— Това ли е всичко?
— Да. Обадете ми се, когато сте готови. Ще предоставим информацията на моя клиент и после ще видим какво ще правим.
— Не, господин Девлин — възрази Хоторн, — това не е достатъчно. Тук трябва да има оперативен план. Ако изпълним исканията ви, аз имам правото на гаранции, че ще отидете в града. Не мога да си губя времето в игрички с вас. Трябва да знам сега. Инак ще се наложи да измислим друга стратегия, при това незабавно.